Отдавна искам да споделя едно свое наблюдение, което е свързано с разочарование и дълбокомислени разсъждения за природата на всички събития.
Преди години в София е имало само един вид таксита – общински, които са возели както и когото преценят. След това, по време на перестройката се появиха и т.нар. “кооп” таксита. След 1990 г. беше създадена общинска таксиметрова компания, която постепенно беше приватизирана, а към края на 90-те се появиха и останалите “играчи” на таксиметровия пазар.
В петък, на 09 април 2010 г. следобед от Оборище 73, срещу Испанската гимназия спрях едно такси – беше 91280. Дадох му маршрут квартал “Красна поляна” и започнах да говоря по телефона. На НДК се усъмних, че колкото и да сме чакали (имаше задръстване, заради асфалтиране) не е възможно цената дотук да е близо 6 лв. В края на пътуването, попитах шофьора каква е истинската му тарифа, защото брояча беше на 10 и нещо лв. Ето резултата:
Шофьорът ми каза: “Ми каквото пише на таблото.” Платих си и слязох. Звъннах на 91280 и подадох оплакване. Записаха и обещаха да се обадят.. Нищо.
От Оборище до НДК, според апарата при такса от 0,60 лв. и 059 лв. на км. и не повече от 4 км. разстояние (велопътеката, успоредна на пътя е 3,7 км.) и престой дори 10 мин. не прави повече от 4,5 лв., а апарата показваше над 5,5 лв.
Ще опитам и в понеделник в работно време да звъня на телефоните им, но пускам служебния номер на таксито, за всички – 2825 – К. Адамов!