Обещах да пиша за Форинър на 29.11.2007 г. в зала Фестивална.
Залата беше препълнена с онези хора, които виждаме по концертите в НДК, Зимния дворец и т.н. На тези концерти всички се познаваме.
Групата се състоеше от двама души от оригиналния състав – Mick Jones и Ian McDonald (бивш Кинг Кримсън, който свири на няколко инструмента, включително и на Urgent-саксофон) и няколко момчета привлечени през последните 7-8 години, за да свирят по турнета с тях.
Бяха се подготвили, че тук са адски известни и направиха почти всички от най-яките си парчета – “Feels Like the First Time”, “Cold as Ice”, “Long Long Way From Home”, “Double Vision”, “Hot Blooded” и всички останали. Размазах се, когато започнаха “Starrider”, аз направо не го очаквах – едно от първите им парчета, звучащо като от началото на 70-те, супер мазничко и много дълбоко.
Мик Джоунс и Ян Макдоналд са британци, докато останалата част от бандата са американци от L.A. – еми, личи им 🙂
Имаше и още една подробност – свиреха доста по-твърдо, отколкото очаквах – всъщност това беше саунда на Мик Джоунс, който явно е решил в края на кариерата си да си достави пълно удоволствие свирейки по свой собствен начин и неконтролиран от други музиканти или от медии и издатели – факт – това е една от най-продаваните в Щатите рок-банда. Те са много по-известни от Deep Purple или Uriah Heep там. Много яки пичове, кефят!