Когато през август разбрах за инициативата се включих сред първите участници, поради няколко причини –
1/ Прави се от хора по целия свят, които имат обща идея и искат да променят по нещо на местата, където живеят;
2/ Идеята е напълно некомерсиална и се използва само силата на словото, рекламата и общуването, за да се разпространи една прекрасна цел – по-добър, чист и полезен свят за нас и децата ни;
3/ Няма значение на какъв език пишеш/говориш – идеята на всички езици е еднакво демократична, добра и полезна*.
В същото време, обмисляйки какво да е “посланието ми към света” днес в Деня, аз се натъкнах на изключително много неизвестни за мен неща. Поради факта, че повечето вреди на природата, планетата, а оттам и на климата идват като резултат основно от човешката дейност, аз се опитах логически да изведа различни решения за нашата планета.
Мисля, че не се справих поради факта, че ние всички сме в равновесие със себе си разрушавайки природата и нейните дадености. Просто така ни е по-лесно.
Толкова години трябват на света от изобретяването на парната машина, до най-топлата зима досега (зимата на 2006-2007 г.), за да разберем, че нещо не е наред в нас и да си кажем на висок глас – всичко, което ни е лесно и сега, и тук е на гърба на планетата и бъдещите поколения.
Замислих се – колко кофички кисело мляко, пластмасови опаковки от различни продукти, дори издъвканите и изхвърлени дъвки съм употребил през десетте месеца на тази година. Изобщо не мога да пресметна след колко години ефектът от “човешката ми дейност” ще бъде нулиран, само знам, че не мога да живея без тези “улеснения”.
Така стигнах до заключението, че съм готов да плащам много повече за всичко, което ползвам, за да стане сигурно неговото бързо, ефективно и безвредно рециклиране или унищожаване.
От днес ще питам –
– колко струва моят боклук и колко от данъците ми за боклук са употребени за рециклиране и разделно почистване;
– колко бързо всички институции в страната ще преминат на рециклирана хартия и доколко е възможно да се ангажират първо те в енергийно-спестяващи мероприятия – вкл. по-евтини крушки, намалени мощности на монитори, компютри, други техники, изключване на електрическите уреди напълно след употреба и т.н. – Вярвам, че там където може да има административни санкции промените могат да ни покажат добрите ефекти.
– кога ще започнем да говорим и мислим “зелено” – това в България е основно политически феномен – зеленото е злободневно, тема на деня и се употребява с политически и икономически цели. Трябва да се обърнем към себе си и да помислим какво във възпитанието ни пречи да живеем по-чисто, по-подредено и не-цапайки там където не е наше (имам една теза, че цялата мръсотия в България е ничия, защото всеки изхвърля боклуците си на “чуждо място”).
И не забравяйте –
– 14 000 блога
– 1 200 000 читатели
– ООН, Гугъл, Опера и още много други подкрепящи инициативата.
– Ал Гор и Междуправителствената комисия за климатични промени получиха Нобелова награда за мир преди три дни….
* Винаги когато някой каже “полезно” се замислям – за кого и кой го е решил – полезното за теб, може да е смъртоносно за мен, а полезното за мен да носи нещастие на някой друг. Тук, обаче използвам полезно напълно съзнателно и знам, че е такова за всички – ако нямаме свят (водата, въздуха, топлината, климата), то за нас би било без значение всичко останало, просто защото няма да сме живи, а ако сме живи, не можем да си представим как ще сме се видоизменили, за да оцелеем в изцяло различна за нас среда (от познатата ни от историята на климата и геологията през последните няколко милиона години – Земя.)