Страхотно есе на студентката в културология на СУ, Юлия Роне във вестник Сега.
Напомни ми студентските години и усещането какво е да откриваш, да си на “среща” със знанието и опита, да се чувстваш на ново място, да виждаш всеки нов човек и да усещаш силата на обмена, на разбирането и общуването. Усетих как ми липсва това, как стреса и ежедневието убиват в мен спомените за онези дни.
Всичко в Университета беше възможно – да изпиеш нещо с преподавател, да затвориш булевард или кръстовище, да не се прибереш и да не спиш, а да останеш през нощта някъде там между библиотеката, двора и аудиторията, защото усещаш свободата и разговора не може да свърши с последния транспорт или с нещо друго.
СУ става на 120 години, но там винаги се срещаме на 19 и сме млади 😉