През 2007 г. над двадесет и пет хиляди блогъри от целия свят обединихме усилията си по теми за околната среда и за около два месеца инициативата набра скорост до 15 октомври, когато всички писахме.
Днес отново е 15 октомври, 1 година по-късно. Темата е бедността – бедността по света, бедността в нас, бедността ни, когато трябва да решим. Такова е моето разбиране.
Човешката бедност и липса на храна и други нужни за оцеляване ресурси са даденост за хората. Още от най-дълбоките и древни времена, за които знаем толкова малко, човечеството е оцелявало на ръба и е имало едни, които се сдобиват с блага и други, при които те липсват. Така са се появявали и загивали цивилизации… Писмеността ни учи, че от един момент насетне хората са започнали, освен с оцеляване да се занимават и с малко по-странични неща и въпреки възможността на човека да изгради общество, в което бедност липсва, такъв момент в историята е непознат.
Може в човешката природа да има определен вид съпротива към нещата, тогава когато всички сме доволни, не-гладни, здрави и най-вече, когато между нас няма разлики… Да де, ама нали всичките философи, новатори, хора на науката се съмняват дали животът който водят е достатъчен и всеки търси, открива, доказва. Трудно е да се даде рецепта и да кажем днес, при всички познати ни противоречия и спорове, кое е правилно? Дали ние, не-гладните, трябва да нахраним гладните, дали ние, образованите, да научим неграмотните, дали ние, работещите, да научим безработните и да им дадем част от работата си? Прекалено много и трудни въпроси.
Моето лично впечатление е, че винаги когато хората са поставени при равни условия едни много бързо показват резултати по оцеляване, сръчност, предприемчивост и други подобни. Затова и бедността е проблем на обществото, на глобалната цивилизация, на мен и на теб, на всеки. Ако имах право бих помагал на детенце от Сомалия или Етиопия, не знам защо, но когато стане дума за бедност веднага си представям гладно и болно дете оттам. Има и друг вид бедност – тази на предградията – свръхмодерност и мизерия съжителстват на толкова места по света, така се ражда насилие, болести, “анормално” поведение…
Всичко това са проблеми на човечеството, които от десетилетия пълнят екраните, карат ни да се замислим, осмислят маркетингови инструменти, като смс-кампании и всичко друго, но не и най-главното – да помагат!
Има над 2 милиарда души, на няколко основни места по света, които живеят, бихме казали в нечовешки, аз ще кажа – в непознати за нас, условия. Живеят до реки, които отнасят всичко тяхно поне веднъж в годината, нямат електричество и водопровод. Не са и подозирали какво е да четеш, а понякога си и умират без да са виждали книга.
Има хора, които живеят с по 200 гр. варен ориз на ден, има и такива, за които този ориз е седмична дажба. Какво повече да напиша? Някакво решение, предложение, да започна да хуля правителствата, президента Буш или ООН.
Това е реалността и от нас зависи тя да се промени! Нека всеки, който се замисли по темата прецени какво малко може да направи за тези хора – дори и да отиде след 2 години някъде и да подари речник на непознато дете, да му даде усмивка и да поговори малко с него. Ако можем да му платим пребиваването в училище, ако можем да помогнем на общността…
Всичко това е толкова чуждо, а дори днес в София, в България също има хора, които умират – от глад, от прекалена употреба на алкохол, от нещо друго… Бедността и справянето с нея са проблем на мен, теб, нас. Проблем, който засяга нашите деца и поколенията след тях и всяко наше действие може да помогне.
Нека всеки ден е Action отсега нататък!