Ако бях французин сигурно щях да мога да ругая фино и красиво, да сипя благопожелания по адрес на служби и служители, да разказвам уникални неща с един много богат език…
Аз съм балканец. Мога да ругая, мога да се паля, езикът ми е беден.

Ta, случката е колкото забавна, толкова и тъжна. Изпитах на гърба си цялата незаинтересованост и непоследователност на българските служби, администрация и граждани. Казвам това, защото както неведнъж съм писал тук, всеки от нас е мерило за действията на останалите и щом всички сме съгласни институции, служители, обслужващ персонал да не зачита наши права и да не спазва задълженията си, то ние напълно заслужаваме съдбата си.

Искам да споделя и една мисъл, която скоро сподели с мен човек, който много уважавам. Той ми каза, че в неговата страна никой не следи държавните служители, търговците, обслужващите, защото обществото има строги правила и всеки сам санкционира тези, които нарушават създадения ред. Ще дам пример – съседа ти изхвърля огромно количество строителни отпадъци в общите части на местообитанието ви. Вие не се карате/биете с него – просто отивате при домоуправителя, той пише до общинските служби и съседа е санкциониран по административен път. Когато плаща данъците си той трябва да заплати и сума, обикновено 30 % отгоре, върху годишния му имотен данък. Не можеш да оспорваш, да доказваш, че тогава не си бил вкъщи или нещо друго. Богаташите (хората, които са еквивалент на нашите мутри) ги глобяват много повече, защото е въпрос на имидж и, за да не се водят шумни дела се плащат солени сметки.

Каква ми е идеята – искам аз да си правя фирма. Обсъждам с колеги, решаваме с какво ще се занимаваме, какви дялове ще имаме, започваме да си правим бизнес планове, брендинг, подготвяме си юридически документите. Смятаме кой колко е готов да даде и решаваме, че тъй като сме доста заети и е трудно да ходим по различни институции заедно, избираме гъвкав вариант и се представляваме и поотделно. Решаваме още, че тъй като всеки от нас е компютърно грамотен ще си направим електронни подписи – вече има доста услуги – банкови, данъчни, както и злополучния фирмен/търговски регистър…

Правим си ние фирмата, подаваме си по законно установения ред всички документи и чакаме, месец, два, три и нищо не се случва… Търсим контакти, звъним. Отговорите са два: “Грешката е при вас” и “Системата работи”. Чета паралелно с това различни новини, анализи, давам си сметка, че с цел да улесни бизнеса, държавата е вкарала прът в колелото си.
В България в момента има над 40 000 фирми. Повечето са т.нар. микропредприятия, това значи до 10 души персонал. На 1 януари 2008 г. всички те влязоха в една нова система, ера, летоброене. Дотогава, криво ляво едни промени на състояние в съда, едно съдебно решение, придвижване на документи изцяло по хартиен път отнемаше до 2 месеца (в повечето случаи, особено в провинциални съдилища и до 2 седмици).
Идеята на търговския регистър и неговата онлайн-система бе “да премахне всички бариери пред българския бизнес” (цитат от Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, 2005 г.). Премахна ги! Премахна пречките, на път е и напълно да нулира бариерите пред бизнеса. Когато няма фирми, няма приходи и разходи, без тях няма печалби и загуби, без сделки няма данъци, без данъци няма държава…. Това и Адам Смит, и Карл Маркс го твърдят в предговорите на своите кардинални трудове, променили човешката цивилизация. Те не говорят за икономически растеж, тъй като той е рожба на икономическия застой от края на 70-те и причина за пред населението правителствата да прокарват непопулярни социални и пенсионни схеми.
Нашето правителство и предишните също, успяха за две десетилетия да докажат на българския бизнес, че правилата се създават набързо, обикновено не се мислят много-много, а когато става дума за икономически механизми. За бога, какво им пука на депутатите и министрите, които още дъвчат кюфтета по 60 стотинки?!? Някой, нещо. Колко е едно кюфте на свободния пазар – 90 стотинки, левче, 1,60?

Същата работа и с търговския регистър – добра работа ама недомислена. Сърфираш из него и си викаш – еееййй, тука мога да си подавам всички декларации, да правя промени в учредителния акт, да сменям съдружници… Тц, тц, тц!

Системна грешка!
Така разбрах, че имам фирма. Обадих се да попитам защо, след като изпълнявам всички указания и прикачвам всички необходими файлове-атрибути на жалбата + приложенията системата ме изхвърля… Провериха: “А ама вие имате фирма. Няма нужда от жалба, системата знае!” А, я! А защо не ми казахте за фирмата?!? “Мииии, системата нещо се е объркала.”
Брех тая система. И мисли!

Не вярвам на система, която е градена 5 години и за седемте месеца, през които функционира е обслужила едва няколко десетки души. Тази система е сбъркана още в заданията си – задал някой да се създаде система, която да съдържа всички актове влезли в сила след 1990 г. Да де, ама тези актове ще трябва да се сканират. Хубаво, създават софтуер за сканиране и всичко останало, нужно за да работи системата. Случайно някой забравя да зададе в един от търговете закупуване на скенери, нужни за сканиране на всички тези документи. Работи се системата, обучават се скенер-оператори и хоп, идва деня. Почесват се управленците и си викат – абе ние тая система я направихме, ама за да я напълним ни трябват скенери, пък сме изхарчили парите…. Нищо, ще поискаме още и ще купим скенери на хората. Така малко преди 1 януари 2008 г. си купили скенерите. С нашите пари, дето сме ги дали по пет различни начина на системата, за да заработи.

Влезте в системата и разгледайте ЕГН-та на хората, които са си подали всички документи съвестно. Вижте как Гинка и Пена ще правят фирма за международен транспорт, фризьорски услуги и ресторантьорско обслужване… Можете да им вземете адреса и телефона за контакт и след това, представяйки се като данъчен да им създадете хиляди проблеми и да ги измамите с един тон бракувани маркучи от Украйна напр.

Пиша всичко това, защото дори и с целия ентусиазъм на света тази “система” разбива човешкото в човека. Прави го съмнителен във всичко, кара го да се чувства малък, дори нищожен и всичко това с цената на административни указания, несъответствия и много откази, грешни или верни.

Fuck the system!

2 Thoughts to “Сага и Търговски регистър…”

  1. Наистина е голям препъникамък стартирането на бизнес в България с всичките бюрократични недомислици!

    И аз като теб минавам през подобни пътища и се убеждавам, че всичко сякаш е направено против теб, а не за да ти помага…

  2. Да и за съжаление администрацията като цяло не подпомага процеса, а го спира. Процес не се прави от хора, прави се с правила и процедури. Ако правилата са ясни, процедурите изчистени и служителите обучени, няма да има извинения, като това: Системата сгреши!
    Има и още нещо, което ме влудява – немарливостта на българите. Не знам дали е синдром или мърлявщина, но го изследвам. Всеки един от нас има права, ние не ги познаваме. Отсега нататътк не си длъжен, ПОВЕЧЕ ОТ ВЕДНЪЖ да подаваш каквито и да е данни на институция. Тя е длъжна да изиска подадените от теб данни от институцията, където си ги подал и ти не дължиш нищо за това….
    Аз се наложи да платя няколко еднакви такси на Агенция по вписванията, защото таксата била за еднократно гледане. При отказ и нова процедура, нова такса! Това е безумие, след като системата знае всичките ми ходове и знае, че плащам за едно и също нещо.
    Ето срещу това съм!

Leave a Comment