Николай отново кърти, но не какво да е, а канавки. 🙂 Мисля, че правилно е задал темата не около самата продуктивност на труда, а по отношение на разбирането на работния процес – като вътрешни опозиции – изисквания към служителя, очаквания на работодателя и грубата реалност.
Моето мнение е, че най-важния елемент в случая е мотивацията. Без нея служителите не работят, а работодателите не контролират. Мотивацията създава равновесните отношения в работната среда, създава предпоставките за конфликти, но е и катализатора на страхотните постижения. Липсата на мотивация у служителите задава и съдържанието на картинката, която някой от коментиращите много удачно е линкнал към статията.
В същото време, далеч по-некреативно стои въпроса с наименованията на различните професии, за които се очаква хората да са мотивирани, за да практикуват. Бюрократичният елемент е основополагащ в българската действителност на пазара на труда – всичко свързано с трудовото законодателство – процедури, промени, пререгистрации и т.н. е една отделна тема за описване, за която не е ясно дали ще се намери добросъвестен и толкова търпелив читател. Очакванията ни да имаме в резерв, в т.нар. бази данни от автобиографии на бъдещи служители, онези мотивирани работници, които да завъртим в бюрократичната вихрушка, за да ги наречем напр. конструктор на ГАПС или ергоном… И двете ни навеждат на асоциация с професии като космонавт. Вие бихте ли го работили това, ако държавата изисква да получите подобна номенклатура?!? (2413, под-раздел Аналитични специалисти в стопанската дейност. Ъ!).
Аз, като един сравнително млад и имащ очаквания към света човек, много-много не се интересувам от номенклатури, звена, номерации, изисквания към характеристиката на заеманото място, рангове и звания. Това няма да ме помръдне в експертно отношение, да не говорим по отношение на производителност на труда ми. Ако съм напр. с ранг 3-ти младши, а не 4-ти, това няма да ми помогне да пиша по още 20 мейла на ден, да говоря с още 10 човека по телефона и да подготвя с 30 страници повече документация по някой проект. Мотивацията ми би се увеличила, ако за всеки постигнат висок резултат получавам половин ден бонус или бъда изпратен на отворено обучение по специфичен проблем в работата ми. Това би ми вдъхнало увереност, че труда ми се цени, независимо дали съм ергоном, заварчик или робот от ГАПС.
Последната мисъл, предизвикана от писанието на Николай е, че както и в много други сфери, нехаем по отношение на качеството на работната сила, ако гледаме на проблема изобщо по някакъв начин то той е доста снизходителен и всъщност бягаме от кардиналните решения. Ще дам пример със себе си – преди повече от две години, работейки в един офис с още 8 души ние успяхме да задвижим процеси – Национална стратегия, законодателни текстове, проекти, инициативи, мрежа от организации и много други неща, които след това се превърнаха в ангажимент на държавна институция от над 1000 души. Няма и помен от извършеното от нас осмината в офиса през 2005 г. Институцията се самоподдържа, текучеството на персонал е огромно, а никой не помни защо е създадена тя.
Тук, за да приключа ще кажа само – престъпно нехайство. Дори и когато мълчим, ние работим против своите интереси, интересите на своите близки и на всички в нашето общество.