1 май, следобед. Средната температура на въздуха в началото на Тракийската низина е близо 30 градуса. След половин ден обиколки, изкачване на стълбите на връх Шипка, разходки и пътуване стигнахме до него.
Най-рекламираното място за хапване на прясна риба. На язовира, на хубаво, на прекрасна гледка – това е…. Ресторант “Златна котва”.
От различни хора знам, че мястото е хубаво, има няколко вида пъстърва. Има много хубави меса на скара, салати, бира….
Е, седнахме и зачакахме. Имахме едно меню на масата. Прочетохме го. И четиримата, които чакахме.

Пауза.

След 15 минути започнахме да се оглеждаме и да търсим разбиращите погледи на четиримата сервитьори минаващи наоколо. Повикахме единия, каза да изчакаме. Подканихме с кимане втори, той ни успокои с жест, изчакайте!
На крака отидохме до третия и го помолихме да дойде, за да вземе поръчката ни. Каза да изчакаме…
На 30-ата минута отидох на входа откъдето излизаха сервитьорите и доста високо попитах четвъртия сервитьор, кой обслужва масата ни. Каза: “Ще чакате!”. Казах му, че чакам вече 30 минути. Той не ме слушаше, защото други хора го питаха, къде е петата порция на една от масите.
Други хора започнаха да негодуват. Хвана ме яд, че не са ни взели поръчката, защото щяхме да си тръгнем и поне да знам, че тяхното поведение ще бъде наказано с една сметка, платена от бакшишите им.

В подобни случаи запазвам хладнокръвие и викам управителя, защото смятам, че никой предприемач не трябва да губи от безотговорността и непрофесионализма на служителите си. В случая прецених, че господата сервитьори са и управители, тъй като рядко съм бил свидетел на толкова спокойно неглижиране на клиенти от страна на обслужващ персонал. Не бяхме единствените необслужени, недоволни, забавени или нещо друго, но само ние си взехме нещата и отидохме на друго място – без гледката, без водата, но с перфектно обслужване. Вече нямаше значение, защото беше 16 ч., не бяхме обядвали, а имахме програма за посещение на тракийско светилище, което трябва да се види преди залез слънце, но затова по-късно.

И все пак – в мястото където ни приеха цените бяха малко по-ниски, обслужването страхотно.. – Ресторант “Палас”, в самия Казанлък.
Надявам се, че един ден всички недоволни клиенти ще правят като мен!

One Thought to ““Пуснете котва в Златната котва””

  1. Alex

    Е, то си е казано още в мотото на заведението – “Пуснете котва в…” – влизаш, закотвяш се там и чакаш да дойде някой сервитьор, който да те поведе към необятния океан от многообразни рибни, месни и пр. деликатеси! 🙂 … щастливците, озарени от вниманието на гореспоменатите и посветени в тайните на добрата кухня, са малцина… явно. 😉

Leave a Comment