20 години след спирането на почистването на улиците в квартала ми с учудване виждам едно ремонтно пробуждане – всички улици, които са около малките квартални се режат, наливат се метрища асфалт и вече не ме е срам нощем да карам таксиметровите шофьори да влизат и да ме оставят пред входа, за да не си чупят колите.
Преди ми се е случвало и да ме оставят, защото не могат да продължат в тези дупки.
Надявам се това да не е единствения ремонт в района в следващите 20 години, не за друго, ами защото при малко повече поддръжка и грижа (този квартал е слабо застроен, тих и много зелен) кварталът става страхотен за живеене. Е, има и едно малко изключение, точка еди-коя си от еди-кое си заседание на Столичния общински съвет – 15-ина хиляди души от ромски произход, за които строят гето в стари военни поделения в Божурище. Не е много приятно да знаеш, че един огромен брой хора са просто няколко цифрички в решение, което за повечето от тях е животоопределящо, но ще завърша с перифраза на един таксиметров шофьор отпреди няколко дни – “или те нас, или ние тях”. Явно не сме напреднали много цивилизационно щом силата и законите са силово в полза на хората, които си плащат данъците.
Весели празници!