Всеки път когато имам краен срок и той започва да наближава, главата ми започва да пулсира. Всеки път се заричам, следващия път да си направя детайлен план, да се срещна навреме с клиенти, партньори, колеги. Да изпипам всеки детайл и накрая да чета внимателно и спокойно своя труд.
Не!
Винаги и всичко се случва в последния момент, тичаме, търсим документи, подпечатваме, гоним разни пълномощници, хора с право да подписват и липса на минута да обясниш какво подписва… И всеки път си казвам – никога вече!
И всичко се повтаря отново…
Една приятелка вчера ми каза: “Всеки път, когато започнеш да усещаш, че се бавиш, домързи те и разбираш, че си губиш времето си припомняй тези моменти на главоболие и стрес и си обещавай да се опиташ да не се мотаеш и да си вършиш задачите днес и сега, а не по-късно”. Много е права, но знам, че всеки път ще прегрявам.