Беше маниашко, беше си rock, беше като техен концерт.
Тези хора са неуморими, неостаряващи и с уникална енергия.
Аз се заредих, крещях, пях. Адреналиновата инжекция ще действа много време, а след това ще потърся друга подобна.

Не съм имал честта да ги слушам в някоя от “оригиналните” им формации, но се замислих – те са със Стийв Морз от десет години. На сцената са от 40 години. Кой състав е оригинален няма никакво значение – това са Deep Purple.

Преди десет години – през 1998 г. ги слушах и беше яко, но не толкова, колкото сега. Имаха проблеми, вокалиста беше болен, концерта беше последен от няколкомесечно турне. Сега обратното – втори концерт от световно турне (първия предишната вечер в Букурещ), яко настроена публика и яко настървени музиканти.

А те вече са легенди – заедно и поотделно. Дори клавириста – Дон Ейри – ами същия, дето свири класическото интро в Can’t Let You Go на Rainbow. Не случайно избран от Джон Лорд да го замести.
Маниашко!

Ами нямам какво повече да напиша, мога да попея 😉
Качвам и линк към малко записи от концерта – тук.

Leave a Comment