В миналия си брой в. Капитал публикува интересен опит за анализ (кръстен екзотично neraboti.com) по темата за дигитализацията и достъпността на електронни ресурси за обучение, научни изследвания и изобщо.
Темата е важна, защото през 21 в. българските ученици и студенти все още снимат записки, купуват и облепват хартиени учебни от 80-те, а в интернет се ширят сайтове, в които срещу sms от 2,40 лв. можеш да си свалиш готов реферат, курсова работа или друг вид проект, според училище, университет, клас, специалност и т.н.
Всичко това води до въпроса дали учителите и преподавателите имат интерес от създаването на дигитални учебници, помагала, уеб-среда за преподаване в реално време или учене във виртуална класна стая? За мен въпросът има и друга плоскост – през 2009 г. Министерството на образованието закупи за огромна сума изключително голям брой електронни акаунти за достъп до най-големите виртуални библиотеки – нещо жадувано от почти десетилетие и плод на десетилетия работа на най-големите библиотеки в света по дигитализация на научна и образователна литература, книги, периодика, картографски материали, фото и видео продукция с архивна стойност.
В България тепърва ще се диагностицира състоянието на дигитализацията, количеството дигитализирани ресурси в библиотеките (национални, регионални), архивите, музеите и др. С тази статия поставям началото на темата надявайки се да имам възможност да я развия в бъдеще с конкретни примери за добри практики и свършена работа.
Дигитализацията не е ръчното сканиране на овехтяла книга ..