Много време мислих над тези думи. Не са изречени от българин, не е жив човека, убило го е обществото, същите онези лицемери, които винаги са на всяка барикада, най-отпред на всеки митинг и сборище, които първи участват в медийните скандали и раздухват това или онова. Та, убиха го човека, той имаше мечта, но го убиха най-верните му последователи, “посветените” мечтатели.
В България цъкаме с език и винаги си обясняваме нещата, ако не с турското робство, то поне с няколко неща извън нас и независещи от нас. Забравихме да протестираме, да се противопоставяме на поведение, което ни пречи, което ни унижава или ни кара да не се чувстваме комфортно.
Аз протестирам!
Протестирам, защото свикнахме да се взимат мерки само след смъртен случай, защото приемаме неприемливи неща за стандарт – на поведение, на мислене, на живот.
Всеки път когато минавам през подлеза на Орлов мост си го мисля – кога ще се счупи тая решетка и някой ще падне в дупката, за да я оправят?? Мисля си и още много такива неща. Не искам все да се налага хора като мен да мислят за това. Искам всеки да си върши работата!
Имам един извод от петъчния протест на студенти заради убийството на Стоян Балтов – различни партии и студентски организации коментираха, дори свикаха политически дискусии. След всичко това студентите сами се организираха на доста сериозен протест, а в един момент дори изгониха студентските организации, като се разграничиха от техните призиви! За мен това е зачатък на гражданско общество макар и в миниатюрни размери.
Мнението ми е, че трябва да се говори. Трябва да се показва, че няма безнаказани неща, трябва не да свикваме със смъртта по невнимание, а да сме чувствителни дори и за локвата пред блока, тогава има надежда и нашите мечти да се сбъднат.

3 Thoughts to ““Апатията не свършва утре!””

  1. Алеко Константинов

    Добри, а в Студентския съвет не се ли изпокараха кой да води бащина дружина?
    И какво означава гражданско общество, според теб? И как студентите сами са се организирали?
    Самият ти много добре знаеш, че при всяко нещо има инициатор, малка група съмишленици и присъединяващи се към тях хора впоследствие. Не че ми харесва изцяло, но това е схемата. Друга не се е появила.
    Пък и е сравнително работеща схема. Стига инициаторите да са като теб и Николай.

  2. Алеко,

    Знам прекрасно колко е трудно да организираш обществено мнение, особено по теми, които са много чувствителни за всички. Аз съм удовлетворен, защото обикновените хора, които са се организирали и събрали сами са изгонили онези младежи, защото не ги приемат за представители, защото не ги чувстват като своя глас.
    Така наречената криза на представителността не започва от парламента и някой си борд, тя започва, когато мъничката топка сняг се заспуска по склона.
    Ето това прокламирам. Искам осъзнати млади хора, които сами да носят отговорност за постъпките си.
    Знаеш мнението ми за Студентските съвети – аз дори имам писмени документи, с които съм предлагал закриването им в България, защото те изпълниха своята роля – сега е време хората да се самоорганизират.
    Аз пиша по темата от години и няма да спра.

  3. Алеко Константинов

    Добри, не споря с теб. Просто разсъждавам. Не ми е ясно понятието “самоорганизиране”. Такова чудо не съм видял даже и в детските игри. Нямам предвид този трагичен случай. При него наистина може да се прояви самоорганизиране. Просто има доста момчета и момичета, които са живяли сравнително еднакъв живот с жертвата. И са се почувствали омерзени от хиените.
    Ами при обикновения делник? Как е?
    А ти не спирай да разсъждаваш по темата “самоорганизиране”. Интересна е, защото никой не е дал алгоритъм за поведение. А практиката е обезкуражаваща. Различните комуни – по всички краища на света, в различни времена и с различни свързващи ги идеи.

Leave a Comment