Вчера исках да напиша нещо, но нямах сили за нищо свързано. Исках да опиша мисли и чувства. Толкова много неща.
Един от онези дни, след огромно усилие, който в края си изглежда тоооолкова дълъг.
Пуснах си това.

Jimi Hendrix разливаше звуци под небето и даваше подкрепата си за антивоенните демонстрации в Чикаго и Милуоки. Всичко, което той им казва – с гласа и китарата е пропито с усещането за безнадеждност и китарата само отвреме-навреме напомня отекващия грохот на спираща картечница. Тя явно е във всеки от нас и стреля ли стреля, а ние не можем да я спрем и нараняваме всички около себе си.

” Machine gun
Tearin’ my body all apart
Evil man make me kill you
Evil man make you kill me
Even though we’re only families apart.
Well, I pick up my axe and fight like a farmer,
You know what I mean?
Hey, and your bullets keep knockin’ me down…”

Leave a Comment