Винаги мога да сдържа негодуванието си спрямо някаква проява на обществено място, която смятам за груба, противообществена, нечовешка.
В случая с такситата имам усещането, че се наслагват елементи на нежелание за ефективна комуникация, много силно неудовлетворение и пълно противопоставяне на каквито и да е обществени и пазарни норми.

***

Преди две седмици ми се наложи да бързам адски много за една среща малко преди 17 ч. На площад Македония реших да хвана такси, тъй като трябваше да стигна до хотел Хемус след 10 минути. Видях едно на фирмата 91263 (предпочитам ги, защото колите и шофьорите им са ми правили досега само добро впечатление.). Отворих вратата и го поздравих.
– Добър ден, работите ли?
– За къде? – през цигарен дим от устата изръмжа той.
– А вие работите ли?
– За къде, бее?
– Ще ми отговорите ли?
– КАжи ми закъде или зАтвори вратата.
– За Бизнес парка в Младост 4 съм.
– Еми аре, качвай се!

Инстинктивно сложих лакътя на едната си ръка пред другата и показах юмрук (не показвам средни пръсти), след което затворих вратата силно. В следващите 20 секунди, вървейки с гръб очаквах този младеж да стовари щанга на главата ми. Обърнах се, за да почакам следващото такси, но в този момент дойде маршрутка, минаваща през Хемус и се качих. Стигнах точно навреме.
Изпитах смесеното чувство на удоволствие от номера, който изиграх на глупака и същевременно ми се догади от глупостта и нуждата да правя подобни неща – дори да си ги помислям. Казах му, че съм за Младост, за да го хване яд, че изпуска клиент, но всъщност аз се оказах на улицата, закъсняващ, без услуга.
Ок, през тези 20-30 години ние ще се държим един към друг като с говеда, за да оценим разликата и някъде в бъдещето, децата ни ще са мили, внимателни, ще са културни и няма да си крещят за добър ден.

4 Thoughts to “Таксиметров булдог”

  1. Що се впрягаш на глупости? Не е трябвало да реагираш така- паднал си до неговото ниво. Аз самият доста често го правех едно време и сега, когато ми дойде до гуша, но няма полза и не се чувстваш по- добре. Ако ще си изкарвам боя, предпочитам да е за нещо по- екзистенциално или принципно. Не трябва да се оставяш някакъв “бакшиш” да те изкарва от равновесие.

  2. Защо мислиш, че се впрягам?
    Просто ме дразни начина им на разсъждение – той получава пари за това. Или вози, или си стои вкъщи. Ако нещо не му харесва – ДГД!
    На мен ми плащат за това, което върша и когато ми се обаждат, търсят ме за срещи или по друг начин търсят услугите ми се старая никой да не получава усещане, че се насилвм да го върша. За това ми плащат, това правя.
    Това е начина. Таксиджиите са като нас – имат си професия да си създадат стандарти. Не ми дреме. От клиентите – НАС – зависи!

  3. Да, прав си, но не е нужно да му показваш юмруци.
    По- добре му кажи: “Съжалявам, не отговаряте на моя стандарт за услуга.” Повече ще му бръкнеш в душата, ако има такава, отколкото с юмруци.

  4. Mnogo dumi sa tova za podoben tip hora. Te razbirat edinstveno ot malko po-brutalno otnoshenie.
    Bravo Dobri!

Leave a Comment