В последния “Капитал”, и по-точно в един от седмичните му блогове е поставен интересният въпрос – Ще ви пука ли, ако от утре няма СУ “Св. Климент Охридски”?

Авторите очакват от читателите да споделят разбирането си за институцията в контекста на общата пазарна среда. Много от мненията надолу наистина покриват донякъде замисъла на поставената тема, но има и изказвания от типа: “Учил съм в СУ, това е майката на науката и всички комплексирани провинциалисти от тамошните ВУЗ-ове да го духат”. Огромни заблуди прочетох в мненията на анонимните читатели…

Очаквах наистина да се говори за пазар на образование, да се споделят добри и лоши практики на Алма Матер, да се предложат конкретни стъпки, които да бъдат обобщени и описани от автора в бъдеща статия (PR-отдела на СУ всеки ден прави разпечатки с “хвалебствени” и анти-статии за проф. Биолчев), току виж някой в СУ прочете и се позамисли. Истината изразена в голяма част от мненията е, че пазар на образование, на познание и умения в България просто липсва. Затова си позволих да изразя и собствено виждане.

Просто споделих, че отдавна (редовно посещавах територията на СУ от втората половина на 90-те до към лятото на 2005 г. – включвам кафенета, ресторанти и градинки 😉 ) не очаквам от “институцията” СУ някакви доказателства от пазарно развитие. Не само според мен СУ никога не е имал пазарно мислене.

Двете статуи красят София, но като че ли възрожденските идеи отдавна липсват в претруфената и болна от липса на самоизява “интелигенция” в най-голямото, но и най-старо висше училище в България. От позицията на работещ човек твърдо смятам, че СУ не е конкурентен на съвременните търсения на работодателите в България и не само, а още по-неприятно е, че това продължава да се развива като процес.

Ще следим темата и ще споделяме впечатления в бъдеще.

Leave a Comment