Може би най-трудно разбираемия ден от седмицата. В него правим всичко, за което сме мечтали през останалите дни. Сутрин този ден изглежда безкраен, а вечер, толкова далечен, чак след шест ужасно дълги дни.
Неделята си има и някои свои ритуали:
– отспиваме си, след което решаваме да прекараме няколко часа в парка, немислейки за нищо сериозно и занимавайки се с най-дребните житейски истини, споделяме гледки, усещания и мисли с тях (нашите приятели и близки, на които обръщаме толкова малко внимание понякога);
– понякога, всъщност всяка седмица, се налага да почистим резултатите от пребиваването си в “домашното огнище” – прахосмукачка, моп, препарати – горкия котарак, направо се побърква;
– а да, през седмица има кръгове от шампионата Формула 1. Може би единственото, което може да прикове вниманието ми (вече 18 години), за да го очаквам, гледам и заедно с това да не правя нищо от останалите (“традиционни”) неща.
Имам чувството, че в съзнанията на всички, този ден винаги протича малко по-различно от останалите.