За последните два поста цитирам два пъти вестник Капитал. Това означава най-малкото, че няма много материал наоколо, за да стигна дотам да цитирам икономическо-политически седмичник в летните отпускарски дни.
Може това донякъде и да обясни странната поява на Красимир Гергов на страниците на вестника, който все пак зачитам когато имам време, въпреки че отдавна не приемам за меродавен в анализи и мнения информационен източник.
Прочетох интервюто му, точно защото ми е напълно неочаквано как той го дава в медия, която го “изписва” години наред. Обижда го, постоянно вади нови и нови компромати (може би истини, но все пак медийни, а не под формата на граждански дела) по негов адрес.
Каква ми е тезата – предстоят промени в пазара на електронни медии. Окрупнява се кабелната инфраструктура, пазара на реклама и излизането на телевизиите “на живо” в Интернет променят средата. Ако целия ти бизнес е вложен в реклама и контрол на телевизионни права е нормално да се занимаваш с тези въпроси, да занимаваш и аудиторията с тях.
Въпреки всичко изчетох интервюто с неудоволствие, с неприятното чувство, че не е давано за вестника или е дадено толкова набързо, че не е изчетено от никой в многобройните офиси и на даващия и на взимащите го. Имаше грешки – граматически, стилистични… Дори притурката с обяснение кой е той не беше лицеприятна – изкарваш куп “смрадливи” факти за човек, когото си интервюирал. Аз бих ги съдил. Не за друго, ами защото всички в България трябва да свикнат, че кокошкарството не е приемливо, особено в бизнес за десетки милиони. Милиционер, ченге, голфаджия или най-долнопробно мамино синче, човекът има бизнес за милиони… Имайте си и вие, господа Капиталисти!
Пишете вестник от поне 15 години, имате анализаторски фирми, тинк-танк кръг, много журналисти във всичките си медийни къщи. Работете с редактори, мислете не само за едничката сензация. Така е лесно, но пък е много непрофесионално. Губите доверие, а това в медийния пазар е първото и основно условие за съществуване. Спомнете си скандала с безплатните вестници от миналата пролет!
Не знам дали Красимир Гергов се нарича проблемът на медийния и рекламен пазар в България, но съм сигурен, че хората занимаващи се с медии в България не проумяват нещо основополагащо – с един лаптоп на батерия в парка Заимов група хора изгледаха сума ти мачове от Европейското през юни 2008 г. Защо ли? Ами защото медията, която спечели правата реши, че така ще увеличи изключително много аудиторията си. При наличието на милиони блогове, свободен достъп до интернет, броудбенд и всички други нужни условия аз искам да чета статии на Капитал, които анализират глобално развитието на медиите и оттам какво да правим в България.
Това интервю мирише на ниско-платен лобизъм по схемата – ще натиснем за законче, през 2010 г. КРС ще направи търгче и после ще цифровизираме!
Какво ще цифровизирате – Слави Трифонов, евтини риалити формати и преведени сезони на касови филми от първата половина на 21век? Айде малко нещо да помислим – това е пазар, той може да се развива само ако има клиенти за него.
Свободните медии изискват и свободни канали за комуникация – уважаващите себе си медии са такива. Повече професионализъм!