Винаги мога да сдържа негодуванието си спрямо някаква проява на обществено място, която смятам за груба, противообществена, нечовешка.
В случая с такситата имам усещането, че се наслагват елементи на нежелание за ефективна комуникация, много силно неудовлетворение и пълно противопоставяне на каквито и да е обществени и пазарни норми.
***
Преди две седмици ми се наложи да бързам адски много за една среща малко преди 17 ч. На площад Македония реших да хвана такси, тъй като трябваше да стигна до хотел Хемус след 10 минути. Видях едно на фирмата 91263 (предпочитам ги, защото колите и шофьорите им са ми правили досега само добро впечатление.). Отворих вратата и го поздравих.
– Добър ден, работите ли?
– За къде? – през цигарен дим от устата изръмжа той.
– А вие работите ли?
– За къде, бее?
– Ще ми отговорите ли?
– КАжи ми закъде или зАтвори вратата.
– За Бизнес парка в Младост 4 съм.
– Еми аре, качвай се!
Инстинктивно сложих лакътя на едната си ръка пред другата и показах юмрук (не показвам средни пръсти), след което затворих вратата силно. В следващите 20 секунди, вървейки с гръб очаквах този младеж да стовари щанга на главата ми. Обърнах се, за да почакам следващото такси, но в този момент дойде маршрутка, минаваща през Хемус и се качих. Стигнах точно навреме.
Изпитах смесеното чувство на удоволствие от номера, който изиграх на глупака и същевременно ми се догади от глупостта и нуждата да правя подобни неща – дори да си ги помислям. Казах му, че съм за Младост, за да го хване яд, че изпуска клиент, но всъщност аз се оказах на улицата, закъсняващ, без услуга.
Ок, през тези 20-30 години ние ще се държим един към друг като с говеда, за да оценим разликата и някъде в бъдещето, децата ни ще са мили, внимателни, ще са културни и няма да си крещят за добър ден.