От многото мрежи и споделяне остана малко встрани реалното писане тук. След многото изговорено за тандема Маринов-Евтимов-Русев, ето и мнението, което по-най задоволителен начин отразява и моето отношение към химна на МВР – http://ralitsakovacheva.blogspot.com/2010/07/blog-post.html
Браво на Ралица! Тя е успяла да хване тънкия момент с отношението на медиите към полицията и в същото време онези дълбоко познати на всички елементи от поведението на родния полицай, който не само ни пази, но дори и в много отношения е вреден за отделния гражданин, а оттам и за обществото.
Разликата както винаги е тънка, толкова тънка, че почти не и обръщаме внимание.
При борбата с корупцията има един много важен похват – трябва да се действа крайно, да се обяснява на обществото защо и да се казва какво се е получило. Всичко останало е евтина реклама и маркетиране на обществени нагласи и очаквания.
Доживяхме и в нашите супермаркети и бензиностанции да има кошчета за изхвърляне на употребявани батерии. Надявах се да стане по-рано, защото законът за електронните отпадъци е в сила от средата на 2006 г., това беше едно от първите ни задължения като членове на ЕС – да сме осигурили на 1 януари 2007 г. система, чрез която да гарантираме рециклирането на голямо количество от продаваните на пазара технологични артикули – бяла техника, черна техника, електрически крушки, батерии и т.н.
Предполагам, че ножът е опрял до кокала тези дни и на т.нар. дружества за събиране и оползотворяване на отпадъците от електронно и електротехническо оборудване се е наложило да събират по няколко тона отгоре батерии (рециклирането се отчита пред МОСВ два пъти в годината), поради увеличената продажба (същото министерство определя с наредба количествата за отчет всяка година, според декларираните от фирмите пазарни дялове).
Аз винаги, когато закупувам батерии и крушки си спомням, че някой някъде ги рециклира, защото са изключително вредни за природата и досега ми беше терсене да ги изхвърлям в коя да е кофа. Мислете и вие!
Отдавна искам да споделя едно свое наблюдение, което е свързано с разочарование и дълбокомислени разсъждения за природата на всички събития.
Преди години в София е имало само един вид таксита – общински, които са возели както и когото преценят. След това, по време на перестройката се появиха и т.нар. “кооп” таксита. След 1990 г. беше създадена общинска таксиметрова компания, която постепенно беше приватизирана, а към края на 90-те се появиха и останалите “играчи” на таксиметровия пазар.
В петък, на 09 април 2010 г. следобед от Оборище 73, срещу Испанската гимназия спрях едно такси – беше 91280. Дадох му маршрут квартал “Красна поляна” и започнах да говоря по телефона. На НДК се усъмних, че колкото и да сме чакали (имаше задръстване, заради асфалтиране) не е възможно цената дотук да е близо 6 лв. В края на пътуването, попитах шофьора каква е истинската му тарифа, защото брояча беше на 10 и нещо лв. Ето резултата:
Шофьорът ми каза: “Ми каквото пише на таблото.” Платих си и слязох. Звъннах на 91280 и подадох оплакване. Записаха и обещаха да се обадят.. Нищо.
От Оборище до НДК, според апарата при такса от 0,60 лв. и 059 лв. на км. и не повече от 4 км. разстояние (велопътеката, успоредна на пътя е 3,7 км.) и престой дори 10 мин. не прави повече от 4,5 лв., а апарата показваше над 5,5 лв.
Ще опитам и в понеделник в работно време да звъня на телефоните им, но пускам служебния номер на таксито, за всички – 2825 – К. Адамов!
В статия от бр. 10 на Кариери се твърдят неверни неща, които освен това са вписани в контекст, който е общоприложим.
В България няма правила, обучителните фирми се възползват от това и отговорните държавни институции ще направят проверки …
Примерът ми е повече от достатъчен, за да обрисува едно неприятно явление – Капитал става по-разчупен като визия и безспорно лидер като информационна мощ и в това време специализираните издания на Икономедия, каквото е и Кариери губят непрекъснато от експертността и задълбочеността си. Преди 3 години Кариери бяха лидер в областта си, създаваха тенденции и новини, днес няколко журналиста там си чешат езиците и не съм далеч от мисълта… изпълняват поръчки.
Последно, автор на цитираната статия е Боряна Пенева, с която преди 1 година влязох в задочен спор за друга нейна изпълнена с фактологични неточности и субективно отношение статия за кариерните центрове в СУ.
И наистина за последно – Галя Прокопиева не отговаря на два пъти пуснат в рамките на 48 часа мейл, който обяснява защо статията от последния брой е тенденциозна. Без отговор.
Годината на пътуванията, на промените, на концертите, на събиране на плодовете на труда ми. Надявам се да имам сили да се зарадвам на всичко, което ще чуя, да усетя местата, които посетя и да осмисля положителното влияние на промяната.
Ще пиша все по-рядко. Не се учудвайте ако минем на режим с покани и ограничен достъп.
Честита нова година!
