Снежни приказки

Днес сутринта, изумен гледах в просъница новините в 8 ч. по БНТ. Беше ми трудно да се повдигна от снощния Ивановден, но нещо в съзнанието ми даваше знак, че трябва да погледна.
Един репортаж показваше, че повечето големи областни болници са запасени и презапасени с гипс, бинтове, други превързочни материали и т.н. Дори имаше количествена стойност и някой – дано не бъркам – Здравна каса или нещо такова са осигурили няколкостотин пари за тази цел и болниците са ОК………

Ебаси, просто не можех да повярвам на ушите си – реших, че нещо не съм разбрал, после обаче, вече в банята, реших, че не е задължително моята логика да е вярната.
Решава държавата, в лицето на някой висш чиновник и купува гипсове и бинтове, защо? Ами защото като се заледи неизчистения сняг, станал на киша, хората ходят по улиците, чупят си крайниците и после ги гипсират. Нормално!

Всъщност ми стана криво, защото през последните няколко дни се сблъсках с всички контрасти на снега – бял и пухкав на 02.1, после студен и хрупкав, започна да се топи, смени си цвета, а вчера се и заледи, и какво ми хрумна – ами помислих си, че щяхме да спестим ако бяхме инвестирали парите за гипс и бинт в почистване на снега… Просто така, излизаме и рием сняг, докато още не се е втвърдил, ако всеки изчисти по 200 м. и направи пътека за двама, май няма да има в София място, където да се подхлъзне и падне някой възрастен и безпомощен човек. После си помислих, че това може и да не го доживея, че най-вероятно хората, които прочетат моята мисъл ще си кажат: “Невъзможно, ние никога не можем да се организираме..”
Ами да, и затова ще плащаме за гипс и счупени крака, ама то после има и пост-травматичен синдром.

Аз мисля, че имаме мозъчна недостатъчност и сме като цяло болни от мързел. И всичко това погледнато позитивно 😉