Днес съм в по-специално настроение. Не знам дали е защото остарях/помъдрях или по-скоро се натрупаха доста впечатления..

Едно интервю с Калина Андролова ме потресе. Един феномен осъзнах – аз не харесвах нейния стил и начин на писане в L’Europeo, а в един момент сега ми стана супер симпатична и говореща на моя език. Не знам как се случи.
Интервюто е потресаващо – от него мога да извадя две сентенции – едната за това, че ние всички правим живота около нас такъв, какъвто е и ако позволяваме да ни тъпчат трябва да свикваме с калта, а другото, че всеки скок, статут и постижение трябва да се осмислят и изживяват – еволюционните изменения невинаги водят до прогрес и развитие.

Май много сложно се изразих. По-добре я прочетете!

One Thought to “Живот, вещи и дух”

  1. lilia

    За съжаление е доста права като поглед.От споделеното се вижда решимост за преодоляване на обреченото на затвор материално съществувание, но то тази искра бива изгасена и духовни я стремеж се видоизменя в самоцелно задоволяване с материални блага.Угасва влечението за знание и израстване , докато стръвта за имане не се променя.И под този покрив се отглеждат поколения , които утре осъзнато и онаследено ще прилагат този подход като религия.Така се сменят и морални ценности и се променя качеството на натрупването.А това вече ще доведе до нов качествен скок, който определено няма да е в точно търсената посока.Ценностната система у населението решително може да бъде изместена , ако сега и навреме не се вземат категорични мерки.

Leave a Comment