Днес съм в по-специално настроение. Не знам дали е защото остарях/помъдрях или по-скоро се натрупаха доста впечатления..
Едно интервю с Калина Андролова ме потресе. Един феномен осъзнах – аз не харесвах нейния стил и начин на писане в L’Europeo, а в един момент сега ми стана супер симпатична и говореща на моя език. Не знам как се случи.
Интервюто е потресаващо – от него мога да извадя две сентенции – едната за това, че ние всички правим живота около нас такъв, какъвто е и ако позволяваме да ни тъпчат трябва да свикваме с калта, а другото, че всеки скок, статут и постижение трябва да се осмислят и изживяват – еволюционните изменения невинаги водят до прогрес и развитие.
Май много сложно се изразих. По-добре я прочетете!