Роналд ни напомня нещо изключително важно. Няма наследство без хора. Няма смисъл да правим каквото и да е за туризма и населените места, ако лишим хората от спомена, от красотата и уникалността на направеното от тези преди нас.

Явно навсякъде управленците се оправдават с кризата и реформират къде каквото има, а някъде направо затварят, за да намалят разходи. Какво обаче се случва с неща като железницата в планината, която е единствената връзка на група села със света? Тя е забележителност за всеки нов там и освен това ни позволява да се насладим на красотата на природата и да докоснем нещо, открито от хората в миналото и запазено ей така, просто от времето.

Тук имаме такава железница от Добринище до Велинград, ако не се лъжа. Сещам се за това когато мина през Юндола или когато съм на гарата в Банско, която ме връща 150 години назад и само надзъртам да видя господата с бомбета и бастони, хванати подръка с госпожи с виенски рокли..

Кризата ще мине, дано след нея не забравим тези красоти!

Leave a Comment