През последните няколко дни обикалям този град. Имам много за споделяне и малко време за това. Затова резюмирам, булетирам и изстрелвам.
Всичко тук е адски добре уредено. Няма такова отношение – всички помагат. Всички се грижат да се почувстваш добре, всеки те пита, от какво имаш нужда. На летището бяха объркали една от зоните в картите ми за транспорт. Веднага поправихме грешката – толкова внимателни, могат да те обслужат за каквото и да е, стига да си в правото си. Никакво напрежение.
– През първия ден ходихме до Кенсингтън, като исках да открия дома на Фреди Mеркюри, но не се получи 🙁 Той има рожден ден на 05.09. Жалко! Все пак видях Ърлс корт, Кенсингтън палас, голямата градина на Кенсингтън, Хайд парк, Сейнт Джеймсис парк – хората тичат, карат колела, почиват си, има катерици и гъски. Всички лежат, говорят си и са толкова спокойни. Според мен бих могъл да живея тук. Спокойно, адски чисто и подредено. Да не говорим за бизнес, транспорт и компании.
– На следващата сутрин, не знам защо, но решихме да сме в Гринуич. Страхотно място, известно с нулевия меридиан, но всъщност едно спокойно селце в града. Тук има много такива местенца, това е едно от най-старите. Със стара pub-част, където хората живеят спокойно, пият бира, срещат се, и с аристократична част, където има дворци, обсерватория, научен център. Така всъщност се озоваваш в дълбините на провинцията, където съществува един имперски център за научни изследвания. Най-впечатляващо е това, че от Гринуич, което е най-високата точка на Лондон се вижда целия град – малко като Витоша, но много по-ниско, хе-хе 😉 Селския характер на квартала ми допадна най-много, както и музея на астрономията. Там се зарих от карти, часовници, теории, телескопи. Гледах работите на Хершел, Харисън, Уелър, за които като дете съм чел, че са открили планети, имали са теории за галактики, за движение на планетите и т.н. Разбрах, че Хейли, на когото е кръстена Халеевата комета се е провалил, като е подготвил, в ролята си на кралски астроном теория за времето. Горкичкия, дано да знае, че на него е кръстена най-известната на човечеството комета 😉
След това обикаляхме търговската част на града – Оксфорд стрийт. Огромно количество магазини, всички аутлети, всички боклуци, както си ги има и по нашите пазари – негри и индийци продават Sumer Sale-маратонки… Цели спортни магазини с контрабандни стоки – рай за туристите.
Като за капак, не знам дали Ковънт Гардън със своите пъбове (Punch and Judy, напр.) или с уличните музиканти и млади арт-хора, или Пикадили с уникалното, космополитно, огромно, градско гъмжене, ми допаднаха повече. Това беше моята нощ в Лондон. Тези две места ме заредиха. Аз обичам тези нощни разходки, където и да съм. Сега бях на едно от местата по света, което никога не спи. Уникално. Започнах да си мисля, че може би NY няма да ми е толкова неприятно място.
– На следващата сутрин в Кралската галерия – гледах Реноар, Мане, Моне, Ван Гог, Тициан, Микеланджело, Леонардо, Рафаел….. Толкова за любовта и романтиката.
Разходките километри надолу по реката, от Биг Бен и Парламента, през градината на Темза по огромните пешеходни мостове са нещо задължително. Температурата тук е между 20 и 25 градуса. Топло, меко, приятно, влажно. Моето време. Понякога пече, после се смрачава, но е невероятно меко.
След цял ден шляене влязохме в Катедралата Св. Пол – най-голямата в света, само Св. Петър е по-голяма и наистина личи. Дълбочина, мощ и много символи на империята и вярата в благоденствието на кралските фамилии и техните помощници – в Св. Пол, това са военните 😉 Въпреки всичко ми допада – те са вярвали в това, което правят по света, гордеят се с него и се възпитават в това (имам предвид по-образованите хора, мисля, че там нямаше “простолюдие”, като изключим туристите, но ни бяха предупредили да не пречим на молитвите на хората). А да, имаше и момчешки хор – пасторална картинка.
– Не ми харесва социалната структура тук – това е държава с много прогнила социална система – извън услугите за хората в неравностойно положение (инвалиди, цветнокожи, емигранти) те са доста зле. Работят основно нискообразованите британци и източно-европейците. Е, и банкерите в Ситито. Всички останали са на помощи – не искам да мисля докога и как. В същото време хората, с които говоря казват, че от 3-4 години не им стигат парите, че вече не спестяват, а закърпват, че се налага и в събота да ходят по половин ден понякога. А аз си мислех, че това е така само при нас. Не знам, може би нещо е сгрешено кардинално.
Истината е, че до онзи ден не можех да си представя Лондон с нещата, които виждам сега. Не знаех какво мога да очаквам. Очакванията ми бяха толкова объркани. Това е една агломерация от състояния, общности, култури, цивилизации. Яко е!