Да си дойдем на думата. Освен всевиждащото око на Големия брат преди години Оруел разказа свят, в който специални служители ежедневно получаваха хиляди страници и променяха тяхното съдържание. Така обществото се предпазваше от минало, което не можеше да се обясни в настоящето.
Ето и проекцията на това описание – учени от институт в Калифорния се опитват да достигнат до протеин, който да позволи, чрез мутация и използване на серуми да започнем да забравяме лоши моменти, свои фобии и други спомени.
Засега опити се правят само с мишки…
Имам лошото усещане, че нашето човечество не е готово за химикал, който да позволява на лекари да премахват завинаги наши спомени, пък били те и лоши. Все пак паметта е естествена даденост и няма как да докажем, че не е в основата на много от съвременността точно помненето – на всяко първо нещо случило се на хората през последните стотина хиляди години.
В същото време не съм сигурен, че имам обяснение за това, кой би имал власт, за да реши дали трябва да бъде “трита” паметта на съседа или не и каква част от нея, ако да. Трудно ми е да си представя, извън клишетата от холивудските филми, реален достъп на един човек или системата, до съзнанието на всеки отделен човек.