1984

Юнуз Юнуз дава невероятно тълкувание на изприказваното през седмицата по повод предложения нов Закон за развитието на академичния състав. След разразилото се многословие и включването на различни (публични и непублични) гледни точки, изведнъж медиите противопоставиха БАН на университетите.
От друга страна, някой, който не е наясно, подковава министъра публично да говори за два типа университети – висши училища, които са “за” закона и такива, които са “против”… Е, да де, ама има ли образователен министър, който се е противопоставял на академичната общност в България и е бил успешен?!

Всички обективират един спор, за който не е ясно каква истина търси – по-качествени научни изследвания, по-добър обучителен процес, по-ясни процедури при предоставяне на звания на изследователите в България или какво?!
Имаме толкова феномени в това отношение – напр. български изследователи, които преподават в чуждестранни институции и работят в различни изследователски центрове и не са добре дошли в български университети и институти на БАН? Има много такива; Ще се радвам на примери доказващи обратното. Има в същото време много изследователи, които никога не са преподавали на студенти и докторанти и сега в новата ситуация, която описва проектозаконът, ще изпаднат естествено…

Подкрепям напълно логическото заключение на Юнуз, че един закон би трябвало да обективира реално случващи се процеси, а не да създава нови законови хипотези, които да усложняват и без това сложната система по кандидатстване, осигуряване на прозрачност, присъждане на титли и избор на изследователи. Това се отнася както за институциите, които биха пострадали поради липса на научен потенциал, така и тези, към които ще се завтекат всички млади и не толкова млади изследователи след влизане в сила на разпоредбите на настоящия проект.

Къде всъщност е уловката?! Във факта, че няма вакуум и както много често се случва пазарът ще определи какво ще стане с изследователите, които ще загубят работата си напр. в Търново, Смолян, Хасково, Шумен, Бургас или някое друго място с висше училище, филиал или департамент… На практика, по-добрите, по-пробивните и по-устойчивите изследователи по-лесно ще намерят институция, която би проявила интерес към тях. Интересът би бил взаимен – както на изследователя да се “продаде” максимално скъпо, така и на институцията да “купи” максимално перспективни (не казвам млади, защото според мен с това се спекулира).

Разбира се, има и друга страна на спора, особено опита за противопоставяне между министър Игнатов и ректора на СУ (на практика със СУ, като университет). Институции като СУ, ТУ-София, част от институтите на БАН ще загубят от закона в този или малко по-умерен вид, защото ще има и хора, които ще предпочетат да са първи в някой друг университет/изследователски център, а не да чакат 20 години, за да се реализират в “мастодонтите”. Това явление също има положителна и отрицателна страна – положителната е, че на тяхно място ще се появят други, а отрицателна, че всички ще загубят качествени кадри, но както казах вече – в природата вакуум не съществува.

Да живее свободният пазар и неговите противници