Медиите се опитват да ни внушат, че нововъведения като камери в училищата са дискусионен въпрос, дори питат министъра на образованието, не е ли това своеобразен Биг Брадър?!? Опитах се да разбера логиката на репортерите, днес bTV дори отидоха по-далеч, като попитаха ученици от Ямбол как се чувстват и се оказа, че зрелостниците имат усещането на онеправдани, на които е отнето конституционно право да не бъдат наблюдавани без тяхно съгласие.
* * *
Няма да забравя цял живот случката от едно вечерно предаване на Георги Коритаров, когато беше поканил тогавашния главен секретар на МВР, Бойко Борисов и говореха за тогавашен скандал с т. нар. “сересета” (специалните разузнавателни средства). Поради тогавашната гореща тема за първия Биг Брадър по Нова тв, водещия пита Бате Бойко какво мисли за упреците, че полицията е един съвременен Биг Брадър. На този въпрос Бойко започна политически отговор как полицията се е сдобила с нова техника и е много по-конкурентна спрямо престъпниците, но дори той завижда на Нова тв за техниката в къщата на Биг Брадър. Коритаров не очакваше подобен отговор, но захапа направо Бойко – нямал предвид къщата, имал предвид романа на Джордж Оруел.. Бойко помълча и се опита да смени темата, след което Коритаров му разказа накратко за държавата на Големия брат, обществото и следенето там.
* * *
Днес отново се изумих на медиите, за които не бях писал скоро (поне от последния скандал с матурите и изумително глуповатата статия на Капитал от март 2009 г.). Те се опитват да ни внушат, че мерки против преписване, като поставяне на камери в училищата са вредни за децата, а самите деца се обезсърчават и току виж намаляват качеството на работите си по време на матурите! Години наред ми се е налагало да наблюдавам как навсякъде – в училище, на курсове, на обучения, в университета се приема за нормално ако нещо не разбираш да препишеш, а дори и понякога се описват “геройства” като поставяне на готови принтирани теми в казанчетата на тоалетната в предишния ден или зашиване на умалени ксерокопия на учебника по еди-какво-си в хастара на полата.. Виждал съм какво ли не, признавам и аз съм правил опит да преписвам. Струва ми се, че всеки положителен опит за налагане на ред при нас, в България се сблъсква с неразбирането, а понякога дори и със съзнателна съпротива от страна на обществото.
Забраната за преписване и административните наказания са напълно задължителни ако искаме да има млади хора, които да могат да мислят и да се изразяват. Не знам дали на друго място по света има шега, че да препишеш от една книга е плагиатство, да препишеш от две компилация, а от повече, авторство?!? Знам от приятели, които са учили в Северна Европа и САЩ, че дори и най-елементарното есе се оценява най-вече за оригиналност на мнението и умение за интерпретация на източник. При нас винаги се е получавало така, че се мотивира запомнянето на огромни количества готови чужди мисли – една от причините да не отида на нито един кандидатстудентски изпит по литература!!! Помня, че ми се наложи да зубря няколко седмици критика, която обяснява с мноооого дълги и сложни думи и словосъчетания какво е отношението на Ботев към майка, невеста и родина, за да се явя на матура и да получа диплома за средно образование.. Но спри сърце!
С риск да направя обобщение за всички българи, смятам че не обичаме да поемаме отговорност и затова поведение като министерското, да сложиш камери в училищата, за да санкционираш преписвачите, а през останалото време тези камери да помагат на ръководството да види кой е изпочупил чинове и прозорци, се възприема едва ли не като насилническо от страна на властите. Мнението ми е, че нашето съзнание с годините се е изродило в такива причудливи форми, че дори съществуват родители, които биха се скарали на учител или директор, ако им покаже как техния малък питомец изпива 2 литра бира, след което чупи най-демонстративно прозорците на третия етаж на училището щото “..е най-куул, копеле!”
Поведението на децата е мерило за културата на тях и родителите им, като това невинаги е приложимо, но до голяма степен е във взаимовръзка, особено когато става дума за училище и поведение в обществото – все пак двете неща са взаимно свързани, а и дето има една приказка – “първите седем години” са все пак в семейна среда.
