Ние може би сме първенци с нашият премиер, на когото не липсват популизма и демагогията като изразни средства дори за ежедневни неща.. Можем да сме сигурни, че едно от запомнените му след години изказване ще е това в Хърватска, където им каза на хърватите кое как е.

Ето и защо ще помним това. А който е ходил в Хърватска може само да се чуди на акъла на политиците в ЕС, които наивно вярват, че щом са славяни и те като нас ще се излъжат..

Започвам с бележките от 2011 г., те са само три. Четвъртата съдържа вицове за Бойко Борисов, но това се надявам да е преходно…

Геноцид, Османска империя и едни българи
Thursday, 10 March 2011

“Патриотизмът не е партийна субсидия и не е хонорарна каса, не е предизборна кампания, още по-малко професия. Никой не отрича за безкрайните страдания на българите през това време. Никой не отрича геройските усилия, саможертви, мъченичества, но това ли е работа сега на българския парламент. Какво ще постигнем с това? Това ще бъде изява на един газиран национализъм, който няма нищо общо с патриотизма. Не е извършен геноцид върху население, което има Желязна църква на брега на Босфора. Не е извършен геноцид върху население, което има читалища и църкви. Робство може би е имало, но то е съвсем различно”, проф. Андрей Пантев.

„В този парламент за годините, в които съм бил, е имало мръсни изказвания, но това, което чух от проф. Пантев, беше умопомрачително. Българин ли си или си гагаузин? Чудя се. Това е човек, който когато се откри парламентът претендираше за морал. Представяте ли си колко сме прави в това, което правим с това предложение, което внасяме. Има спор по въпроса имало ли е геноцид в България тези 600 години”, Павел Шопов.

9 март 2011 г., Народно събрание
София, България

Новата потребителска платформа на мтел …
Wednesday, 26 January 2011
“Моля да ни извините! Услугата е временно недостъпна. Екипът на М-Тел прави всичко възможно за възстановяването й. Благодарим Ви за разбирането! ”

Опитайте се да правите каквото и да е в персоналния си профил! Честито и отново наздраве.

Вицове за подслушване
Wednesday, 12 January 2011

- Двама непознати са настанени заедно в хотел и единият непрекъснато разказва политически вицове. Другият го предупредил, че може би ги подслушват, но оня не престанал. Тогава човекът се доближил до контакта на стената и пошушнал: “Две кафета за 214-а стая, моля.” И не щеш ли – след малко на вратата се почукало и камериерката влязла с две кафета. Разказвачът на вицове пребледнял и тутакси си легнал. На сутринта другият се събудил, разказвача го нямало, а на масичката до леглото имало бележка: “Вас засега няма да ви арестуваме, защото на майор Петров много му хареса номерът с кафетата”.

- Обажда се министър Цветан Цветанов на жена си по телефона. И още преди да започне разговорът, се чува: “Биип. Заради ограничения бюджет на МВР в момента вашият разговор не се подслушва. Моля, обадете се по-късно. Вашият разговор е важен за нас!”

- МВР смята да навлезе и на пазара на Импулсните телефони, с новата услуга: “Слушай министър по твой избор”. Всички постъпления са за бюджета на МВР.

- “Ало, МВР ли е?”
- “Да, кажете.”
- “Обаждам се да ми проверите СРС-то да кажете колко кила домати искаше да купя жена ми, че забравих.

Надявам се това да не е единствения ремонт в района в следващите 20 години, не за друго, ами защото при малко повече поддръжка и грижа (този квартал е слабо застроен, тих и много зелен) кварталът става страхотен за живеене. Е, има и едно малко изключение, точка еди-коя си от еди-кое си заседание на Столичния общински съвет – 15-ина хиляди души от ромски произход, за които строят гето в стари военни поделения в Божурище. Не е много приятно да знаеш, че един огромен брой хора са просто няколко цифрички в решение, което за повечето от тях е животоопределящо, но ще завърша с перифраза на един таксиметров шофьор отпреди няколко дни – “или те нас, или ние тях”. Явно не сме напреднали много цивилизационно щом силата и законите са силово в полза на хората, които си плащат данъците.

Весели празници!

Очакваме скоро и новия уеб-сайт и инициативите на клуба на съучениците

Тоалетна и текст

Очевидно не сме преодолели сюрреализма на ситуацията. Имам неприятното усещане, че две бандитски групи – едната на власт, а другата в опозиция си играят на Чикаго през 20-те на XX в. Ако ние не сме достатъчно израстнало общество за нови художествени форми като сюрреализъм, ние всъщност живеем в някакъв абсурд, който наричаме реалност.

В същото време, защото знаем как се работи “по български” информация тече отвсякъде, вкл. и от тайните служби, а медиите са полудели.

Едно интервю с Калина Андролова ме потресе. Един феномен осъзнах – аз не харесвах нейния стил и начин на писане в L’Europeo, а в един момент сега ми стана супер симпатична и говореща на моя език. Не знам как се случи.
Интервюто е потресаващо – от него мога да извадя две сентенции – едната за това, че ние всички правим живота около нас такъв, какъвто е и ако позволяваме да ни тъпчат трябва да свикваме с калта, а другото, че всеки скок, статут и постижение трябва да се осмислят и изживяват – еволюционните изменения невинаги водят до прогрес и развитие.

Май много сложно се изразих. По-добре я прочетете!

Големият взрив

Тази книга на достъпен език разказва неща, за които всеки се пита, всеки има представа, но дори и най-смелите представи се оказват грешни когато човек разгърне това четиво. Рядко се случва нещо толкова сложно и изискващо години усилена подготовка да е толкова достъпно за един обикновен човек приключил с физиката, математиката и другите науки за света и космоса преди много години.

Прави ми впечатление колко силно авторите са искали да предадат знания трупани с десетилетия и поне внушението, че и това като всичко останало е въпрос на гледна точка ги прави герои в моите очи! Вече знам какво ще четат децата ми преди задължителната училищна литература

Явно навсякъде управленците се оправдават с кризата и реформират къде каквото има, а някъде направо затварят, за да намалят разходи. Какво обаче се случва с неща като железницата в планината, която е единствената връзка на група села със света? Тя е забележителност за всеки нов там и освен това ни позволява да се насладим на красотата на природата и да докоснем нещо, открито от хората в миналото и запазено ей така, просто от времето.

Тук имаме такава железница от Добринище до Велинград, ако не се лъжа. Сещам се за това когато мина през Юндола или когато съм на гарата в Банско, която ме връща 150 години назад и само надзъртам да видя господата с бомбета и бастони, хванати подръка с госпожи с виенски рокли..

Кризата ще мине, дано след нея не забравим тези красоти!

- за първи път има толкова много данни за университетите и те на всичкото отгоре са публични;
- има нещо на английски за висшето образование в България;
- университетите могат да се “разузнават” и да подобряват услугите си, качеството на обучението и т.н.

Всичко е в интерес на потребителите на услугите им – студентите, като преки ползватели и всички останали – работодатели, общество, като непреки. Аз съм оптимист!