Харесват ми метафорите за “гражданите” от Перник и Радомир. Изобщо допада ми тезата, че ние сме си виновни за боклука пред къщите, за боклуците в отношенията, за задръстения ни град, задръстените ни мозъци, евтината столица – всичко е евтино, защото ние сме скъпи. Скъпим се на крайни мерки, скъпим се на драстични стъпки – скъпо ни е да се затворим в града си и да развиваме другите градове, защото столицата ни е малка, но и мръсна, грозна, но и пълна с преселници и те все повече я поевтиняват, защото санитарните им нужди са на ръба, на ръб на който ние си мислим, че не бихме живели, но заживяваме, съжителствайки си с тях.