Без да съм учил PR и без да имам кой знае какви изисквания към себе си по отношение на публичните комуникации съм силно развеселен от реакцията на дружеството на пиарите…. Работил съм в браншова или umbrella-организация, представляваща определен тип бизнес. Знам, че има моменти, в които е въпрос на чест да излезеш с позиция, дори и тя да е губеща. Не разбирам защо след като са наясно, че политиката прави парите в PR-a, те самите не се борят със сивата икономика в сектора, с различни инициативи не се опитват да изчистят името на бизнеса си, а се хвърлят да се защитават след намесата на президента.

Публична тайна е, че повечето агенции обслужват политическите партии, за всички, които работят с администрация е знайно, как политиците “връщат”, като наемат тези агенции за публични кампании, публикуване на брошурки, издаване на материали, а “под масата” си правят кампаниите. Всички знаем, че без тези пари няма как да се наемат всичките хора, които щъкат из агенциите. Агенциите нямаше да са PR, маркетинг, социологически и много други неща…. Всъщност това са нишите, където държавата не развива свой собствен капацитет и има нужда от “външен” наблюдател. Той е толкова външен, колкото и медиа-план компаниите на Гергов, които оценяват рекламния пазар, а след това други компании, ценообразуват и продават рекламата….. Сбъсък на интереси?!? Нечии брат наскоро каза, че в България няма дефиниция за това понятие. Аз го потвърждавам, като допълвам, че е така още от възраждането и не заради друго, ами защото в Османската империя са поощрявани семейно-баджанашките отношения, а след това в “свободна” България тези отношения са добили размерите, за които Алеко си отнася министерския куршум.

Няма да крия, че съм фрустриран, най-вече от начина по който се въртят медийно неща, като интервюто на президента и неговите отгласи. Толкова много други работи се случват междувременно в страната ни – продават се заводи (Кремиковци), спират се еврофондове (България още не харчи еврофондове, защото нямаме информационна система, а по вестниците ни пишат, че Европа ни слагала “наказателен чип” – така ПР-ите и журналята наричат инструментите за контрол над харченето на българските и европейски данъци – познайте кой иска да харчи безконтролно пари и на кого дава, за да е в медиен уют?), строят се атомни централи, подписват се договори за “Набуко” (това е система от газопроводи до Европа)…

Алеко го е наричал безпросветност, аз пък ще си позволя да го характеризирам като съзнателно манипулиране на населението, което няма нищо против. Малка вина, почти като доброволно самоубийство. Нека PR-ите след това да са демотивирани… Може утре с президента да се извинят като започнат да се продават на този и онзи депутат по изборите.

Аз съм сигурен, че всеки има поне по един приятел/познат, който се занимава с PR и се е нагледал на кандидат-кметове, които вадят пищови по кръчми, имат любовници, които са съпруги на бизнес-партньори, деца, които внасят крадени автомобили, или са се занимавали с бизнес, при който са управлявали концесия, държавни дружества, имоти или нещо друго, което винаги е на загуба и държавния бюджет го субсидира от години с милиони.
Тези PR-и трябва да обяснят на населението реалността, да опишат усилията на “трудовия” човек, който жертва себе си и всичко и се захваща с политиката…

Защо PR да не е черна дума, след като обслужва политиците, които не са любимците на “народа”. Да не говорим за това кой на кого слугува…
Евала на президента, само да видим защо го каза това точно сега – може следващия гигантски ход на ПР-ите да е да ни обясняват до втълпяване, че Станишев и Бойко Борисов винаги много са се харесвали, толкова, че да могат и да управляват заедно (едно време, през 2005 Андрей Райчев ставаше рано-рано всяка сутрин и ходеше като цветарка из сутрешните блокове, за да обяснява, че е най-естественото нещо – царя и децата на неговите палачи да направят кабинет – наричаше го европейско бъдеще, либерален алианс, сега пък измисли социалния вектор, жалко, че ми куца математиката).

Това е първото ми политическо послание, ще заключа коментарите, защото не искам да се занимавам с политика в блога. Поне не сега. Казах си го!