Свободно движение на хора и ресурси

Dobromir Dobrev — Sun, 06 Apr 2008 12:35:47 +0000

Вече почти един месец съм свободен от ангажимента да посещавам офис, да се представям като “работещ за…”, да ходя по срещи, на които ме изпращат моите ръководители.
От 14 март съм самостоятелен електрон, който има възможност да взима решения какво ще работи, кога и с кого. Всички тези неща си имат както плюсове, така и минуси.
Ставам малко преди 9 ч., пия спокойно кафе, всъщност ставам когато ми се става, защото когато човек не е под непрекъснато напрежение организма му намира вътрешните сили да се зареди и не е проблем да спиш по 6 часа и да си свеж всеки ден.
От друга страна работата вкъщи е нещо много коварно, тъй като човек се самоорганизира и има голям риск да се разсее, успокои и да си дава повече почивка, отколкото може да си позволи. Аз наваксвам всичко това с юркане от страна на хората, с които работя .
Междувременно се разкъсвам и от още нещо – много мои познати и приятели, които работят сами или са работили като самонаети постепенно се преориентират и се връщат към работата за работодател, за компания, където някой друг организира бизнеса, поръчките, проектите, продажбите, а ти получаваш задания, срокове и изисквания…, както и фиш в края на месеца. Това ме притесни, тъй като аз направих обратната стъпка – от фирмата навън, самоосигуряване, собствена фирма, собствен офис и всичко да се самоорганизира…
Ако познавате бизнес ангели, инвеститори или някой който иска да обучава служителите си как да пишат и изпълняват евро-проекти дайте ги насам.

Прегряване

Dobromir Dobrev — Fri, 14 Dec 2007 22:39:36 +0000

Всеки път когато имам краен срок и той започва да наближава, главата ми започва да пулсира. Всеки път се заричам, следващия път да си направя детайлен план, да се срещна навреме с клиенти, партньори, колеги. Да изпипам всеки детайл и накрая да чета внимателно и спокойно своя труд.
Не!
Винаги и всичко се случва в последния момент, тичаме, търсим документи, подпечатваме, гоним разни пълномощници, хора с право да подписват и липса на минута да обясниш какво подписва… И всеки път си казвам – никога вече!
И всичко се повтаря отново…

Една приятелка вчера ми каза: “Всеки път, когато започнеш да усещаш, че се бавиш, домързи те и разбираш, че си губиш времето си припомняй тези моменти на главоболие и стрес и си обещавай да се опиташ да не се мотаеш и да си вършиш задачите днес и сега, а не по-късно”. Много е права, но знам, че всеки път ще прегрявам.

1984 » работа

Свободно движение на хора и ресурси

Прегряване