Харесват ми метафорите за “гражданите” от Перник и Радомир. Изобщо допада ми тезата, че ние сме си виновни за боклука пред къщите, за боклуците в отношенията, за задръстения ни град, задръстените ни мозъци, евтината столица – всичко е евтино, защото ние сме скъпи. Скъпим се на крайни мерки, скъпим се на драстични стъпки – скъпо ни е да се затворим в града си и да развиваме другите градове, защото столицата ни е малка, но и мръсна, грозна, но и пълна с преселници и те все повече я поевтиняват, защото санитарните им нужди са на ръба, на ръб на който ние си мислим, че не бихме живели, но заживяваме, съжителствайки си с тях.

Очевидно от тази дълбока мисъл излиза следното:
1. Аз нямам проблем с поведението на читателите на блога – те са мили хора, които се радват на моите радости и използват и този онлайн-метод за комуникация с мен;
2. Не създавам достатъчно дразнения, за да се наложи да започнете да споменавате роднините ми от женски пол, което ме кара да си мисля, че съм прекалено конвенционален.

По пътя на логиката може да стигнем и до още заключения, но за да приключа ще кажа само – повече няма да се заричам тук (зарекох се!) , а ще правя удобни нововъведения във външния вид и функционалностите, за които по-нетърпеливите ще научават ако използват RSS-четец или натискат често бутона F5
Очаквайте скоро!