Консумация или потребление?

Dobromir Dobrev — Tue, 17 Feb 2009 11:20:00 +0000

Заформи се интересна тема в блоговете тези дни. eenk започна, като описа джаджите си в един просторен пост. Различни хора (линкнати на блога му) описаха своите също.
Впоследствие ivgin написа нещо. Той пише рядко, но за сметка на това винаги “в целта”.
От цялата работа за мен остана въпросът каква е практическата употреба на информация от типа – кой откъде си е купил кожената чантичка за компютър или като тича какво му се поти на ръката, пък било то и хронометър, който ти следи пулса и алармира, когато се забавиш.. Всъщност мен това не ме интересува. Полезно е да знаем кой от какво е доволен и от какво не, като джаджи, софтуер и т.н., но в последно време станахме като седянка, на този не му работел не знам си кой модел, не знам какво си, пък другия не можел да си купи предплатени минути от нещо.
Всъщност каквото и да напиша няма да се приеме позитивно, защото ако кажа, че блоговете са нещо лично, едни ще кажат, ми заключете си ги, ексхибиционисти такива. Ако тезата бъде, че сме “светнатите” членове на гражданското общество други ще скочат и ще ни напсуват – какво гражданско общество, “котенца сте вие”. Няма оправия.

Double Vision

Dobromir Dobrev — Thu, 06 Dec 2007 06:57:15 +0000

Обещах да пиша за Форинър на 29.11.2007 г. в зала Фестивална.
Залата беше препълнена с онези хора, които виждаме по концертите в НДК, Зимния дворец и т.н. На тези концерти всички се познаваме.
Групата се състоеше от двама души от оригиналния състав – Mick Jones и Ian McDonald (бивш Кинг Кримсън, който свири на няколко инструмента, включително и на Urgent-саксофон) и няколко момчета привлечени през последните 7-8 години, за да свирят по турнета с тях.
Бяха се подготвили, че тук са адски известни и направиха почти всички от най-яките си парчета – “Feels Like the First Time”, “Cold as Ice”, “Long Long Way From Home”, “Double Vision”, “Hot Blooded” и всички останали. Размазах се, когато започнаха “Starrider”, аз направо не го очаквах – едно от първите им парчета, звучащо като от началото на 70-те, супер мазничко и много дълбоко.
Мик Джоунс и Ян Макдоналд са британци, докато останалата част от бандата са американци от L.A. – еми, личи им
Имаше и още една подробност – свиреха доста по-твърдо, отколкото очаквах – всъщност това беше саунда на Мик Джоунс, който явно е решил в края на кариерата си да си достави пълно удоволствие свирейки по свой собствен начин и неконтролиран от други музиканти или от медии и издатели – факт – това е една от най-продаваните в Щатите рок-банда. Те са много по-известни от Deep Purple или Uriah Heep там. Много яки пичове, кефят!

1984 » пичове

Консумация или потребление?

Double Vision