1984 » писане http://dobri.eu Една книга, една рок банда, една година Sun, 05 Jun 2011 21:53:44 +0000 en hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.1 Mинало време http://dobri.eu/archives/589 http://dobri.eu/archives/589#comments Sun, 30 Aug 2009 15:42:25 +0000 Dobromir Dobrev http://dobri.eu/?p=589 Continue reading →]]> Напълно занемарих блога от месец май насам. Имам много чернови и много малко време и тъй като времето няма да стане повече, ще се опитам да понапиша това-онова, за да пусна поне написаното дотук .. (какъв изказ само, ужас!?)

Основните теми, които ме вълнуваха тези месеци бяха:
- пътуванията ми;
- различните концерти;
- реформите в образованието (защо ли не се учудвам);
- бъдещите ми пътувания.

Като гледам през следващите месеци ще пиша основно за различни места, тъй че отсега си знайте като влизате тук, ще има нескопосан опит за маркетиране на малко или недобре известни места, за които искам да разкажа.

Хайде и със здраве! :)

]]> http://dobri.eu/archives/589/feed 0 Месечно издание http://dobri.eu/archives/86 http://dobri.eu/archives/86#comments Thu, 08 May 2008 21:21:37 +0000 Dobromir Dobrev http://dobri.eu/?p=86 Continue reading →]]> Напоследък забелязах, че пиша по около веднъж на месец и така през последните три месеца. Това малко ме притесни, защото ако не пиша нямам какво да споделя, а ако нямам какво да споделя, значи нещо не е наред.
Ето на, този блог се превърна в месечно издание. Кога мина зимата, кога минаха първите концертни фестивали, дойде пролетното равноденствие и мина Великден. Ехх, скоро ще преполовим и годината…
Наблюдавам се и откривам, че пролетта е време през което се опитвам да съм близо до природата, да се отдавам на времето, на хората, които обичам, на места, които не познавам и да търся посоката на вятъра, да се отпускам върху него и да оставям той да ме води, за да разбера къде отива.
Бабите казват: “Язък, гони вятъра!”, според мен завиждат. И те са гонили вятъра, и те са се отпускали в моментите, когато се усещат почти безтегловни и търсенето е било по-важна цел от всичко друго.
През последните няколко дни най-много ми допадна празната София. Само моя. Обичам града си и винаги копнея за няколкото дни в годината, когато крадешком се любувам на моите места. Празно, тихо, чисто и някакси неподредено, но по детски уютно. Докато се връщах в София, следобед на 04 май, вече копнеех за тези няколко часа спокойствие и тишина, които ще открадна от делника, от хората, от всички.
Понякога ежедневието ни поглъща повече отколкото си мислим, че можем да дадем!

]]> http://dobri.eu/archives/86/feed 0