1984 » обслужване

Кило домати …и един лаптоп, моля!

Dobromir Dobrev — Sat, 30 Aug 2008 20:41:17 +0000

Преди няколко дни се сдобих с нов компютър. Как започна всичко?
От три месеца имам служебен, който беше временно решение, тъй като проектът по който работя приключи вчера. Преди това три години работих с две различни машини – HP и Fujitsu-Siemens, отново служебни.
Дълго време мислих какъв да е новият ми, личен, компютър – чувам гласове за Mac, разни хора ми казват различни неща за памети, процесори, размери и други такива.
В сряда сутринта вече бях решил, че знам какво търся и ми оставаше само да намеря от кого да го поръчам. Тогава на помощ ми дойде Интернет. Разгледах няколко онлайн-магазина и се спрях на магазина на HP в CNsys.
Разгледах възможностите, спрях се на три варианта, близки по цени и условия и дори се посъветвах с по-разбиращи от мен. След като си записах въпросите започнах вътрешно да се зареждам за предстоящите часове разговори, изчакване и всичко съпътстващо обслужването в България.
Останах изненадан!
След около 15 минути имах поръчана машина, не бяха успели да ми отговорят на един въпрос и ми звъннаха след малко, за да ми отговорят. Получих малко по-късно проформа фактура и след като я пуснах за плащане аз разбрах, че на следващия ден следобед, аз мога да си взема компютъра или да го получа на желан от мен адрес. Освен всичко друго получих няколко, макар и малки подаръка от тях, като чанта, мишка, възглавница за пътуване в самолет… Перфектно! Няколко телефонни разговора, едно ходене до офиса (много близо е до моя офис) и всичко това в рамките на наистина 24-часа.
Освен от обслужването в CNsys, доволен съм и от достъпните цени, възможностите за гъвкави схеми за гаранционно обслужване, смяна на компютъра, друг вид обслужване при нужда. Доволен съм най-вече, защото и в България някой смята, че това е начинът да се работи успешно. Отсега нататък ще съм техен клиент, докато не намеря по-добро обслужване, а не съм сигурен дали това е възможно, знаейки нивото на останалите.
Една малка подробност, лаптопът е HP, един от последните модели среден клас, които са произведени в края на 2007 г. Харесва ми, че е най-лекият, който съм имал досега, видимо е по-тънък, да не говорим за шум. Няма! Е, има и недостатъци, единият, който се усеща веднага е топлината от процесора. Пържи. Другото е решението с операционната система – Виста, която не може легално да се върне на ХР… В комплект с разни дразнещи Security-добавки от НР-софт.. малко дразни, но ще се оправя. Зарадвах се като прочетох в неофициални форуми, че стотици хора питат, как все пак да разкарат този ши….н Credential Manager, който ти се включва при всяко въвеждане на пароли и то, въпреки другите програми – нещо като глобална система за пазене на сървър на НР на твоите пароли. Sorry, ама аз не искам да си ги правя толкова “запазени”. В тази връзка ползвам КееPass – безплатна и лека програмка, много удобна за съхраняване на паролите за сайтове, хостинг, мейли, потребителски профили и всичко, което ползваме ежедневно. Тя си прави едно малко *.kbd файлче, което можете да си архивирате след всяко добавяне на пароли. Така винаги и при най-големия срив ще си ги имате на сигурно място на вашия архивен диск.
Толкова от мен, май ще трябва да отворя и хай-тек тема тук, защото доста имам за споделяне

“Пуснете котва в Златната котва”

Dobromir Dobrev — Mon, 05 May 2008 20:09:14 +0000

1 май, следобед. Средната температура на въздуха в началото на Тракийската низина е близо 30 градуса. След половин ден обиколки, изкачване на стълбите на връх Шипка, разходки и пътуване стигнахме до него.
Най-рекламираното място за хапване на прясна риба. На язовира, на хубаво, на прекрасна гледка – това е…. Ресторант “Златна котва”.
От различни хора знам, че мястото е хубаво, има няколко вида пъстърва. Има много хубави меса на скара, салати, бира….
Е, седнахме и зачакахме. Имахме едно меню на масата. Прочетохме го. И четиримата, които чакахме.

Пауза.

След 15 минути започнахме да се оглеждаме и да търсим разбиращите погледи на четиримата сервитьори минаващи наоколо. Повикахме единия, каза да изчакаме. Подканихме с кимане втори, той ни успокои с жест, изчакайте!
На крака отидохме до третия и го помолихме да дойде, за да вземе поръчката ни. Каза да изчакаме…
На 30-ата минута отидох на входа откъдето излизаха сервитьорите и доста високо попитах четвъртия сервитьор, кой обслужва масата ни. Каза: “Ще чакате!”. Казах му, че чакам вече 30 минути. Той не ме слушаше, защото други хора го питаха, къде е петата порция на една от масите.
Други хора започнаха да негодуват. Хвана ме яд, че не са ни взели поръчката, защото щяхме да си тръгнем и поне да знам, че тяхното поведение ще бъде наказано с една сметка, платена от бакшишите им.

В подобни случаи запазвам хладнокръвие и викам управителя, защото смятам, че никой предприемач не трябва да губи от безотговорността и непрофесионализма на служителите си. В случая прецених, че господата сервитьори са и управители, тъй като рядко съм бил свидетел на толкова спокойно неглижиране на клиенти от страна на обслужващ персонал. Не бяхме единствените необслужени, недоволни, забавени или нещо друго, но само ние си взехме нещата и отидохме на друго място – без гледката, без водата, но с перфектно обслужване. Вече нямаше значение, защото беше 16 ч., не бяхме обядвали, а имахме програма за посещение на тракийско светилище, което трябва да се види преди залез слънце, но затова по-късно.

И все пак – в мястото където ни приеха цените бяха малко по-ниски, обслужването страхотно.. – Ресторант “Палас”, в самия Казанлък.
Надявам се, че един ден всички недоволни клиенти ще правят като мен!

Банки

Dobromir Dobrev — Fri, 14 Dec 2007 22:33:49 +0000

JD разказва полезна “успешна история” с банки… Искам да се похваля, че използвам похвалената от него банка от юни 2007 г., когато насилствено и по принуда се отказах от услугите на Булбанк, чиито служители си позволиха да ме излъжат няколко пъти за 5 дни.
Пробвайте да си сменяте доставчика при недоволство или невъзможност да покрие изискванията ви, помага!