Капитално-консултантска

Dobromir Dobrev — Sun, 03 Aug 2008 15:03:16 +0000

За последните два поста цитирам два пъти вестник Капитал. Това означава най-малкото, че няма много материал наоколо, за да стигна дотам да цитирам икономическо-политически седмичник в летните отпускарски дни.
Може това донякъде и да обясни странната поява на Красимир Гергов на страниците на вестника, който все пак зачитам когато имам време, въпреки че отдавна не приемам за меродавен в анализи и мнения информационен източник.
Прочетох интервюто му, точно защото ми е напълно неочаквано как той го дава в медия, която го “изписва” години наред. Обижда го, постоянно вади нови и нови компромати (може би истини, но все пак медийни, а не под формата на граждански дела) по негов адрес.
Каква ми е тезата – предстоят промени в пазара на електронни медии. Окрупнява се кабелната инфраструктура, пазара на реклама и излизането на телевизиите “на живо” в Интернет променят средата. Ако целия ти бизнес е вложен в реклама и контрол на телевизионни права е нормално да се занимаваш с тези въпроси, да занимаваш и аудиторията с тях.
Въпреки всичко изчетох интервюто с неудоволствие, с неприятното чувство, че не е давано за вестника или е дадено толкова набързо, че не е изчетено от никой в многобройните офиси и на даващия и на взимащите го. Имаше грешки – граматически, стилистични… Дори притурката с обяснение кой е той не беше лицеприятна – изкарваш куп “смрадливи” факти за човек, когото си интервюирал. Аз бих ги съдил. Не за друго, ами защото всички в България трябва да свикнат, че кокошкарството не е приемливо, особено в бизнес за десетки милиони. Милиционер, ченге, голфаджия или най-долнопробно мамино синче, човекът има бизнес за милиони… Имайте си и вие, господа Капиталисти!
Пишете вестник от поне 15 години, имате анализаторски фирми, тинк-танк кръг, много журналисти във всичките си медийни къщи. Работете с редактори, мислете не само за едничката сензация. Така е лесно, но пък е много непрофесионално. Губите доверие, а това в медийния пазар е първото и основно условие за съществуване. Спомнете си скандала с безплатните вестници от миналата пролет!
Не знам дали Красимир Гергов се нарича проблемът на медийния и рекламен пазар в България, но съм сигурен, че хората занимаващи се с медии в България не проумяват нещо основополагащо – с един лаптоп на батерия в парка Заимов група хора изгледаха сума ти мачове от Европейското през юни 2008 г. Защо ли? Ами защото медията, която спечели правата реши, че така ще увеличи изключително много аудиторията си. При наличието на милиони блогове, свободен достъп до интернет, броудбенд и всички други нужни условия аз искам да чета статии на Капитал, които анализират глобално развитието на медиите и оттам какво да правим в България.
Това интервю мирише на ниско-платен лобизъм по схемата – ще натиснем за законче, през 2010 г. КРС ще направи търгче и после ще цифровизираме!
Какво ще цифровизирате – Слави Трифонов, евтини риалити формати и преведени сезони на касови филми от първата половина на 21век? Айде малко нещо да помислим – това е пазар, той може да се развива само ако има клиенти за него.
Свободните медии изискват и свободни канали за комуникация – уважаващите себе си медии са такива. Повече професионализъм!

PR-ите отвръщат на “удаRA”

Dobromir Dobrev — Sun, 20 Jul 2008 19:55:10 +0000

Измина известно време и PR-ите се събраха да празнуват създаването на Етичен кодекс. Не знам кой поред е, но както е по PR-ски, щом има проблем започваме позитивно и доказваме, че проблем няма. Демек, те си създават кодекс и от утре вече “сива”, черна или никаква друга окраска не може да има техния бизнес.
Пак по техен стандарт, обикновено те съветват, когато има проблем, човека с проблем да си направи етичен кодекс. Е, би било доста по-интересно ако бяха поискали президента да направи етичен кодекс на Президентите. Ха-ха.
Всъщност темата предизвиква интереса ми, точно защото тази гилдия формира посланията – на политици, компании, гражданско общество, след това четем/гледаме новини и си създаваме представи. По такъв начин мнозинството български граждани остават в неведение по редица въпроси, а информационния поток е достатъчен, за да запълни дневните новинарски емисии.
На всички ни е ясно, че няма политик, който би могъл да вирее в неприятелска медийна среда. Също така е доказано, че всяко едно престъпление или си намира достатъчно добри майстори, които да го прикрият или жертва, която да намали напрежението.
В този конкретен случай жертвите са две – едната е президента, а другата гилдията. Те и двете – ако ги приемаме като институции са в силен конфликт на интереси – PR-ите, защото работата им е да доказват, че ако няма осъден по разследванията и бъдещите дела за пътния фонд, то виновни няма, а Президента, защото е приемал дарения от физически лица, чиито компании използват политически чадър при доказване на измами за милиони евро.
Освен да седнат Президента и PR-ите на една маса и да помислят заедно кой би бил удобната жертва
Явно ще следя темата.

1984 » медия

Капитално-консултантска

PR-ите отвръщат на “удаRA”