Ta, случката е колкото забавна, толкова и тъжна. Изпитах на гърба си цялата незаинтересованост и непоследователност на българските служби, администрация и граждани. Казвам това, защото както неведнъж съм писал тук, всеки от нас е мерило за действията на останалите и щом всички сме съгласни институции, служители, обслужващ персонал да не зачита наши права и да не спазва задълженията си, то ние напълно заслужаваме съдбата си.

Искам да споделя и една мисъл, която скоро сподели с мен човек, който много уважавам. Той ми каза, че в неговата страна никой не следи държавните служители, търговците, обслужващите, защото обществото има строги правила и всеки сам санкционира тези, които нарушават създадения ред. Ще дам пример – съседа ти изхвърля огромно количество строителни отпадъци в общите части на местообитанието ви. Вие не се карате/биете с него – просто отивате при домоуправителя, той пише до общинските служби и съседа е санкциониран по административен път. Когато плаща данъците си той трябва да заплати и сума, обикновено 30 % отгоре, върху годишния му имотен данък. Не можеш да оспорваш, да доказваш, че тогава не си бил вкъщи или нещо друго. Богаташите (хората, които са еквивалент на нашите мутри) ги глобяват много повече, защото е въпрос на имидж и, за да не се водят шумни дела се плащат солени сметки.

Каква ми е идеята – искам аз да си правя фирма. Обсъждам с колеги, решаваме с какво ще се занимаваме, какви дялове ще имаме, започваме да си правим бизнес планове, брендинг, подготвяме си юридически документите. Смятаме кой колко е готов да даде и решаваме, че тъй като сме доста заети и е трудно да ходим по различни институции заедно, избираме гъвкав вариант и се представляваме и поотделно. Решаваме още, че тъй като всеки от нас е компютърно грамотен ще си направим електронни подписи – вече има доста услуги – банкови, данъчни, както и злополучния фирмен/търговски регистър…

Правим си ние фирмата, подаваме си по законно установения ред всички документи и чакаме, месец, два, три и нищо не се случва… Търсим контакти, звъним. Отговорите са два: “Грешката е при вас” и “Системата работи”. Чета паралелно с това различни новини, анализи, давам си сметка, че с цел да улесни бизнеса, държавата е вкарала прът в колелото си.
В България в момента има над 40 000 фирми. Повечето са т.нар. микропредприятия, това значи до 10 души персонал. На 1 януари 2008 г. всички те влязоха в една нова система, ера, летоброене. Дотогава, криво ляво едни промени на състояние в съда, едно съдебно решение, придвижване на документи изцяло по хартиен път отнемаше до 2 месеца (в повечето случаи, особено в провинциални съдилища и до 2 седмици).
Идеята на търговския регистър и неговата онлайн-система бе “да премахне всички бариери пред българския бизнес” (цитат от Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, 2005 г.). Премахна ги! Премахна пречките, на път е и напълно да нулира бариерите пред бизнеса. Когато няма фирми, няма приходи и разходи, без тях няма печалби и загуби, без сделки няма данъци, без данъци няма държава…. Това и Адам Смит, и Карл Маркс го твърдят в предговорите на своите кардинални трудове, променили човешката цивилизация. Те не говорят за икономически растеж, тъй като той е рожба на икономическия застой от края на 70-те и причина за пред населението правителствата да прокарват непопулярни социални и пенсионни схеми.
Нашето правителство и предишните също, успяха за две десетилетия да докажат на българския бизнес, че правилата се създават набързо, обикновено не се мислят много-много, а когато става дума за икономически механизми. За бога, какво им пука на депутатите и министрите, които още дъвчат кюфтета по 60 стотинки?!? Някой, нещо. Колко е едно кюфте на свободния пазар – 90 стотинки, левче, 1,60?

Същата работа и с търговския регистър – добра работа ама недомислена. Сърфираш из него и си викаш – еееййй, тука мога да си подавам всички декларации, да правя промени в учредителния акт, да сменям съдружници… Тц, тц, тц!

Системна грешка!
Така разбрах, че имам фирма. Обадих се да попитам защо, след като изпълнявам всички указания и прикачвам всички необходими файлове-атрибути на жалбата + приложенията системата ме изхвърля… Провериха: “А ама вие имате фирма. Няма нужда от жалба, системата знае!” А, я! А защо не ми казахте за фирмата?!? “Мииии, системата нещо се е объркала.”
Брех тая система. И мисли!

Не вярвам на система, която е градена 5 години и за седемте месеца, през които функционира е обслужила едва няколко десетки души. Тази система е сбъркана още в заданията си – задал някой да се създаде система, която да съдържа всички актове влезли в сила след 1990 г. Да де, ама тези актове ще трябва да се сканират. Хубаво, създават софтуер за сканиране и всичко останало, нужно за да работи системата. Случайно някой забравя да зададе в един от търговете закупуване на скенери, нужни за сканиране на всички тези документи. Работи се системата, обучават се скенер-оператори и хоп, идва деня. Почесват се управленците и си викат – абе ние тая система я направихме, ама за да я напълним ни трябват скенери, пък сме изхарчили парите…. Нищо, ще поискаме още и ще купим скенери на хората. Така малко преди 1 януари 2008 г. си купили скенерите. С нашите пари, дето сме ги дали по пет различни начина на системата, за да заработи.

Влезте в системата и разгледайте ЕГН-та на хората, които са си подали всички документи съвестно. Вижте как Гинка и Пена ще правят фирма за международен транспорт, фризьорски услуги и ресторантьорско обслужване… Можете да им вземете адреса и телефона за контакт и след това, представяйки се като данъчен да им създадете хиляди проблеми и да ги измамите с един тон бракувани маркучи от Украйна напр.

Пиша всичко това, защото дори и с целия ентусиазъм на света тази “система” разбива човешкото в човека. Прави го съмнителен във всичко, кара го да се чувства малък, дори нищожен и всичко това с цената на административни указания, несъответствия и много откази, грешни или верни.

Fuck the system!

Останалите мнения са доста интересни и ме напушиха да напиша горното. Ще чакаме обратна връзка от Ники.

Пауза.

След 15 минути започнахме да се оглеждаме и да търсим разбиращите погледи на четиримата сервитьори минаващи наоколо. Повикахме единия, каза да изчакаме. Подканихме с кимане втори, той ни успокои с жест, изчакайте!
На крака отидохме до третия и го помолихме да дойде, за да вземе поръчката ни. Каза да изчакаме…
На 30-ата минута отидох на входа откъдето излизаха сервитьорите и доста високо попитах четвъртия сервитьор, кой обслужва масата ни. Каза: “Ще чакате!”. Казах му, че чакам вече 30 минути. Той не ме слушаше, защото други хора го питаха, къде е петата порция на една от масите.
Други хора започнаха да негодуват. Хвана ме яд, че не са ни взели поръчката, защото щяхме да си тръгнем и поне да знам, че тяхното поведение ще бъде наказано с една сметка, платена от бакшишите им.

В подобни случаи запазвам хладнокръвие и викам управителя, защото смятам, че никой предприемач не трябва да губи от безотговорността и непрофесионализма на служителите си. В случая прецених, че господата сервитьори са и управители, тъй като рядко съм бил свидетел на толкова спокойно неглижиране на клиенти от страна на обслужващ персонал. Не бяхме единствените необслужени, недоволни, забавени или нещо друго, но само ние си взехме нещата и отидохме на друго място – без гледката, без водата, но с перфектно обслужване. Вече нямаше значение, защото беше 16 ч., не бяхме обядвали, а имахме програма за посещение на тракийско светилище, което трябва да се види преди залез слънце, но затова по-късно.

И все пак – в мястото където ни приеха цените бяха малко по-ниски, обслужването страхотно.. – Ресторант “Палас”, в самия Казанлък.
Надявам се, че един ден всички недоволни клиенти ще правят като мен!

Всички светофари, кръстовища, обществени сгради в квартала, когато минавахме оттам и слушахме по радиото как роми разбиват колата на невинно семейство на булевард “Възкресение”, бяха обрадени от полицейски сили и пред нас се показа операция “Респект” с всичка сила.

След като се прибрах разгледах новините в нета (нищо реално и приближаващо се до атмосферата тук), гледах и специалното включване на Юксел Кадриев по бТв-то в 23 ч., интервютата със заместник-министър Камен Пенков, Цветелин Кънчев и нажежените включвания на Канна Рачева, около която се мотаеха хлапета с мотики, брадви и талпи с пирони. В интерес на истината, минавайки по бул. “Константин Величков”, точно срещу Дома на децата видяхме струпвания на цигани, които бяха “въоръжени” с мотики.

Нека обясня. Аз не обичам необразованите и нехигиенични хора. Мразя да съм част от групи, където се крещи, плюе, говори на висок глас и нецензурно, обижда. Също не обичам да виждам контейнера пред блока изтърбушен, а превръзките на съседката разпиляни на улицата след минаването на баба-циганка и пет хлапета, които си намират, кой каквото търси, но с резултати, които миришат дни…
В същото време съм отраснал на едно по-особено място, където живееха негри, араби, латино-американци и всъщност до пубертета не съм правил разлики между раси и други белези, които да разделят хората. Коментарите на “читателите” на Дарик News са достатъчно красноречиви – тези хора искат кръв, но не знаят какво да правят след това. Лесно е да убиваш беззащитни, неграмотни и бедни хора, хора които нямат никаква способност да се защитят – физически или правно. Против съм всякаква употреба на сила, която не е обоснована с крайна нужда и опит за спасяване на живот/и.

В тази вечер, когато медиите внушиха на мен и семейството ми, че едва ли не сме в смъртна опасност се замислих за друго. Не са ли българските политици тези, които носят отговорност за “смрадливия” живот на циганите тук? Не са ли те отговорни и за живота на всички граждани, които се налага да споделяме пространството си за живот със своеобразните гета из България?
Имам лошото предчуствие, че отново хората, които искат да употребят циганите на изборите наесен ще се възползват от ситуацията и утре сутринта ще се замъкнат със скъпите си костюми и хубави НСС-лимузини, за да видят “раята”. Нали с техните 100 000 гласа и кмет, и депутат, и общински съветник се става. Пък като седнеш в солунската митница, яяя, глей ме тогаз……
Всички тези политически лидери, безцветни, но постоянни в изборните си апетити не осъзнават нещо много просто – ние тук живеем всеки ден с циганите. Всеки ден те използват моя боклук, возим се в един транспорт, чистят/цапат улиците по които ходя, получават социалните си помощи от данъците ми. Аз съм на страната на тези обикновени хора, защото както лидерите в парламента, така и техните собствени лидери (понякога в сянка, но тук на всички ни е известно, че нарко-бароните решават за кого гласува Факултето) не работят за нас. Те ги използват за себе си, а от това и на мен не ми става по-хубаво.
- Не изискват от тях да работят активно и да се образоват допълнително;
- Не спират помощите им, когато децата им не са на училище (до осми клас);
- Не увеличават разходите за инфраструктура и управление в квартала ни, за да не се увеличи и обществената нетърпимост спрямо мизерията и мръсотията.

Ето защо ние от Красна поляна и циганите имаме един общ интерес – да променим статуквото. Тогава яловите опити на “атакоидите” да насаждат гнет и насилие ще се окажат безсмислени, а политиците ще стоят като наказани в ъгъла и никой няма да им благодари, дори да ги поглежда.
Това е борба в съзнанието на обикновените хора и тя изисква жертва – да погледнеш другия и да не те е срам да видиш себе си в него. Така ксенофобията, късогледството и глупостта ще са функции на комплексите на Волен Сидеров и още няколко болни мозъци, а ние ще живеем спокойно и щастливо в различията, които умеем и познаваме.

Не съм съгласен да бъда нечия изтривалка, а още по-малко да позволявам да се манипулира така безогледно. Фактите са ясни – нямаше смъртноранен полицай, имаше два екипа на бТв във Факултето и 50 полицейски коли, след полунощ дойде жандармерията и разпръсна групите. Сега всички спят и утре ще е малко по-трудно да се нажежава обстановката. При повторение обаче, мисля че много от нас – българите, ще помогнем на циганите срещу скинарите и това ще е нормалната реакция на гражданското общество – не забравяйте – Нео-нацистите вярват, че “един ден Хитлер ще бъде разбран и всички раси по света ще бъдат унищожени” – ние славяните също сме “вредни” според арийската терминология…

Лека и спокойна.

ДОПЪЛНЕНИЕ
Вестник “Дневник” публикува Фотогалерия от снощи. Май не е толкова “напечено”, колкото искаха да изкарат Юксел и репортерите на bТв-то.