Утопия и другите страни

Dobromir Dobrev — Wed, 12 Nov 2008 12:06:16 +0000

Страхотно есе на студентката в културология на СУ, Юлия Роне във вестник Сега.
Напомни ми студентските години и усещането какво е да откриваш, да си на “среща” със знанието и опита, да се чувстваш на ново място, да виждаш всеки нов човек и да усещаш силата на обмена, на разбирането и общуването. Усетих как ми липсва това, как стреса и ежедневието убиват в мен спомените за онези дни.
Всичко в Университета беше възможно – да изпиеш нещо с преподавател, да затвориш булевард или кръстовище, да не се прибереш и да не спиш, а да останеш през нощта някъде там между библиотеката, двора и аудиторията, защото усещаш свободата и разговора не може да свърши с последния транспорт или с нещо друго.
СУ става на 120 години, но там винаги се срещаме на 19 и сме млади

Гробниците в нас

Dobromir Dobrev — Sun, 14 Sep 2008 22:29:53 +0000

Тази вечер (14 септември 2008 г.) малко след 19 ч. в Старосел е починал проф. Георги Китов. Той е един от археолозите, благодарение на който през последните 10 години се завърнахме към интереса си към нашето тракийско минало.
Като историк аз не мога да не оценя неговото присъствие, защото дори в такива малки времеви граници – в рамките на едно десетилетие, тракологията захвърли постулати градени през последния половин век и даде на съвремието ни друг, много по-интересен поглед по темата.
Аз съжалявам, че не съм имал възможност през последните 8 години да се занимавам с историята, културата, ежедневието и вярванията на траките, живели по нашите земи. За толкова малко време се смениха изцяло тезите и разбиранията, появиха се огромни доказателства в полза на изказвани хипотези за политически и културен живот. Откритията на археолозите започнаха да доказват, че траките са много повече от бедните и недоразвити северни съседи на умните и “световни” гърци. Дори орфизма и слънчевите култове придобиха нова светлина след разкритите, точно от проф. Китов комплекси – Старосел и могилата Голяма Косматка (там съвсем скоро ще има още едно, според някои революционно откритие!).
През последните 5 години аз обикалях из много от тези места, до Старосел например успях да отида три пъти. Усещането е винаги различно, в теб нахлуват толкова противоречиви чувства – природата е различна, времето като че спира и само очакваш как някой забравил да се скрие полубог, ще изскочи от храстите наоколо и ще те погледне по странен начин.
Пиша всичко това, защото се надявам някой ден посланието на Китов да бъде разбрано и ние да започнем да ценим сами безценното богатство, което имаме под краката си. Да го опознаем, да го направим продаваемо, да научим повече за миналото си, защото в това минало има и се съдържат много от поуките за настоящето и бъдещето.
С риск съвсем да подразня “разбирачите” и хората на “науката” ще си позволя в този текст да вмъкна и още едно име – проф. Александър Фол – неговият живот е посветен на издирването на материални доказателства около изградена от него система на разбиране за вярванията, култовете и обичаите на траките. Само за няколко години екипи, един от които е и този на проф. Китов откриха непокътнати, скрити, неотваряни дори от средновековните иманяри няколко феноменални паметника, които напълно доказват теориите на Фол. В книгите всички тези неща звучат сухо и някак странно изпразнени от смисъл, но когато човек се намира в горичката над село Бузов град, прекрасно може да разбере как се е чувствал Фол в последните си дни, когато е бил сигурен, че трудът му не е отишъл напразно, а вятърът със сигурност ще отнесе праха му в долината, както на одриските царе много пъти преди това…
Е, мир на праха им!

1984 » знание

Утопия и другите страни

Гробниците в нас