120 години СУ

Dobromir Dobrev — Fri, 21 Nov 2008 21:18:17 +0000

Позволявам си да пусна тук пълното обръщение на Ректора на Университета по случай 120 години от основаването му. Имам няколко причини -
- завършил съм този университет и винаги ще се чувствам част от него. За мен той винаги ще означава свобода и различност.
- тази 120 годишнина се случва в много специален момент – имам усещането, че нещата се раздвижват, започвам да напипвам атмосферата, онова усещане, за които само сме чели и знаем от дебелите книги. Вчера се зачетох в едно ново луксозно издание на “История на СУ за първото му полустолетие (1888-1938)” от проф. Михаил Арнаудов – попаднах на събитията от Януари 1908 г., когато студенти и преподаватели освиркват Фердинанд на тържественото откриване на Народния театър. Тогава студентите се почувствали като “царски лакеи” на това не толкова народно, колкото с “царски характер” събитие и решили да направят “импозантна манифестация”, на която да изкажат негативното си отношение към кризата и недоволството си от правителството. След това студентите и преподавателите били освободени от царската особа, Университета за няколко месеца опустял, а от централна Европа докарали чуждестранни преподаватели и студенти, които да продължат дейността му.
- последно, това послание на Ректора на СУ проф. Илчев ми направи и огромно впечателние, поради един дребен, но значителен факт. Той ми е преподавал една година, докато съм бил студент по история и за това време, както и за времето, в което беше Декан на факултета опознах стила му на мислене и писане. Трогна ме, че той е седнал и написал посланието. Имал е какво да каже и го е казал на академичната общност. За първи път зад строгите правила, тежките тоги и академизма се изричат прости и познати думи, лесни за прочитане и разбиране. Това и обживяването на пространството са двете неща, които ми направиха впечатление, които пожелах да споделя… Ето и посланието:
“Има ли нещо по-европейско у нас от Университета? Университетът с главна буква. Защото университетите и у нас, и в Америка, и в Азия, и в Африка тръгват от идея, родена в Европа, една от най-истинските европейски идеи: идеята за свободата на човешкия дух.
Началото на 1 октомври 1888 г. е съвсем скромно. Едва е отбелязано във вестниците, никой не снизхожда да го запечати на фотографска плака. Група млади мъже в новото здание на Първа софийска мъжка гимназия – едни сядат на чиновете, тъй като банки още няма, другите се изправят пред тях и започват да говорят. Толкоз.
Наричат първите седем преподаватели свeти седмочисленици – като св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Всички са европейски възпитаници, доктори на престижни университети – Лайпциг, Женева, Виена, Йена, Париж.
Задачата им изглежда непосилна. Само 15% от българите са грамотни. На този фон Александър Теодоров-Балан, Димитър Агура, Любомир Милетич, Емануил Иванов изглеждат титани. Според Иван Шишманов носят либералната мисъл на Запада, но не се отказват от българското, борят се за равноправие в Европа.
Университетът внася европейски идеи. Идеята за равнопоставеност, намерила израз в обръщението „колега” – равно и за професора, и за студента. Равнопоставеност за жената, която сяда в аудиториите редом с мъжете. Далеч преди някои престижни европейски университети.
Европейска е и сградата му, макар и донякъде побългарена.
Като града, в който е издигнат, и Университетът расте, но не старее. Живее заедно с народа си. Страда заедно с него.
Десетилетия наред Софийският университет е българската наука. Според ректора Любен Диков: “…Университетът е горд в своето съзнание, че е хвърлил мост между западната култура и нас…”.
Но той не е само знания. Той е свобода на духа, свобода на интелектуалното несъгласие. Той учи младежите да вземат самостоятелни решения, да толерират разликите в идеите, да уважават другия.
В годините, когато инакомислието е рисковано, Университетът е оазис на свободомислие. Не че няма и безгръбначни, кога не ги е имало.
През последните десетилетия Университетът не само оцеля, но и продължава да се развива. Посяга към европейски проекти, но държи високо българското. Праща студентите си в десетки европейски университети да научат нещо различно, да го донесат у нас и да го споделят с връстниците си. И не само знание, но и умения, а с тях и гъвкавото, съобразено с изискванията на пазара, приложение на наученото.
В Университета проблемът „образование или наука” никога не е стоял, защото се знае, че високо образование без висока наука няма.
Университетът гледа в бъдещето. Както се казва в Лисабонската стратегия на Европейския съюз: „…по-големи и по-ефективни инвестиции в модернизацията и качеството на университетите е директна инвестиция в бъдещето на Европа и европейците”.
Когато попиташ някого къде е учил и той отговори – „В Университета”, никой не задава друг въпрос. Защото за българина Университетът с главна буква е Софийският университет „Св. Климент Охридски”.

Ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски”
Проф. дин Иван Илчев”

1984 » годишнина

120 години СУ