През 2008 г. всичко изглеждаше много по-лесно за него, но на два пъти му бяха отнети победи, беше наказван и въпреки всичко успя да запази лидерството и шансове за титлата. Разбира се, както при всички други надпревари и тук имаше фактори – състоянието на Ферари и неговите пилоти не беше на нужната висота, в Ф1 вече има повече отбори, които оспорват първенството на двата гранда – Макларън и Ферари…. Всичко това може да продължи до безкрай. Исках само да кажа, че за мен Хамилтън доказа класа, успя да задържи нервите си и да реализира мечтата – оттук насетне ще се надяваме да ни показва още чудеса.

Накрая искам да споделя, че гледам и се интересувам от Ф1 от далечната 1989, когато за първи път попаднах по нашата телевизия на състезанията, коментирани по това време от Ричард Груев и Иван Тенчев. Тогава на пистата имаше един пилот – Аертон Сена, благодарение на неговата виртуозност този спорт ме впечатли завинаги. Години по-късно виждам този хъс в Хамилтън. През годините много пилоти са показвали различни качества – Шумахер с дисциплина и железни нерви, Монтоя – необузданост, Алонсо – състезателен хъс, Хакинен – студен и справедлив и много други, но в Хамилтън грабва онази първична сила, сливането с автомобила, късането на всички забрани, карането на ръба. Всичко онова, което направи Сена неповторим и запомнящ се.
Следващата година ще се опитам да гледам Ф1 и на живо, нещо което мечтая от близо 20 години.