Очакваме скоро и новия уеб-сайт и инициативите на клуба на съучениците

- за първи път има толкова много данни за университетите и те на всичкото отгоре са публични;
- има нещо на английски за висшето образование в България;
- университетите могат да се “разузнават” и да подобряват услугите си, качеството на обучението и т.н.

Всичко е в интерес на потребителите на услугите им – студентите, като преки ползватели и всички останали – работодатели, общество, като непреки. Аз съм оптимист!

Всички обективират един спор, за който не е ясно каква истина търси – по-качествени научни изследвания, по-добър обучителен процес, по-ясни процедури при предоставяне на звания на изследователите в България или какво?!
Имаме толкова феномени в това отношение – напр. български изследователи, които преподават в чуждестранни институции и работят в различни изследователски центрове и не са добре дошли в български университети и институти на БАН? Има много такива; Ще се радвам на примери доказващи обратното. Има в същото време много изследователи, които никога не са преподавали на студенти и докторанти и сега в новата ситуация, която описва проектозаконът, ще изпаднат естествено…

Подкрепям напълно логическото заключение на Юнуз, че един закон би трябвало да обективира реално случващи се процеси, а не да създава нови законови хипотези, които да усложняват и без това сложната система по кандидатстване, осигуряване на прозрачност, присъждане на титли и избор на изследователи. Това се отнася както за институциите, които биха пострадали поради липса на научен потенциал, така и тези, към които ще се завтекат всички млади и не толкова млади изследователи след влизане в сила на разпоредбите на настоящия проект.

Къде всъщност е уловката?! Във факта, че няма вакуум и както много често се случва пазарът ще определи какво ще стане с изследователите, които ще загубят работата си напр. в Търново, Смолян, Хасково, Шумен, Бургас или някое друго място с висше училище, филиал или департамент… На практика, по-добрите, по-пробивните и по-устойчивите изследователи по-лесно ще намерят институция, която би проявила интерес към тях. Интересът би бил взаимен – както на изследователя да се “продаде” максимално скъпо, така и на институцията да “купи” максимално перспективни (не казвам млади, защото според мен с това се спекулира).

Разбира се, има и друга страна на спора, особено опита за противопоставяне между министър Игнатов и ректора на СУ (на практика със СУ, като университет). Институции като СУ, ТУ-София, част от институтите на БАН ще загубят от закона в този или малко по-умерен вид, защото ще има и хора, които ще предпочетат да са първи в някой друг университет/изследователски център, а не да чакат 20 години, за да се реализират в “мастодонтите”. Това явление също има положителна и отрицателна страна – положителната е, че на тяхно място ще се появят други, а отрицателна, че всички ще загубят качествени кадри, но както казах вече – в природата вакуум не съществува.

Да живее свободният пазар и неговите противници

* * *

Няма да забравя цял живот случката от едно вечерно предаване на Георги Коритаров, когато беше поканил тогавашния главен секретар на МВР, Бойко Борисов и говореха за тогавашен скандал с т. нар. “сересета” (специалните разузнавателни средства). Поради тогавашната гореща тема за първия Биг Брадър по Нова тв, водещия пита Бате Бойко какво мисли за упреците, че полицията е един съвременен Биг Брадър. На този въпрос Бойко започна политически отговор как полицията се е сдобила с нова техника и е много по-конкурентна спрямо престъпниците, но дори той завижда на Нова тв за техниката в къщата на Биг Брадър. Коритаров не очакваше подобен отговор, но захапа направо Бойко – нямал предвид къщата, имал предвид романа на Джордж Оруел.. Бойко помълча и се опита да смени темата, след което Коритаров му разказа накратко за държавата на Големия брат, обществото и следенето там.

* * *

Днес отново се изумих на медиите, за които не бях писал скоро (поне от последния скандал с матурите и изумително глуповатата статия на Капитал от март 2009 г.). Те се опитват да ни внушат, че мерки против преписване, като поставяне на камери в училищата са вредни за децата, а самите деца се обезсърчават и току виж намаляват качеството на работите си по време на матурите! Години наред ми се е налагало да наблюдавам как навсякъде – в училище, на курсове, на обучения, в университета се приема за нормално ако нещо не разбираш да препишеш, а дори и понякога се описват “геройства” като поставяне на готови принтирани теми в казанчетата на тоалетната в предишния ден или зашиване на умалени ксерокопия на учебника по еди-какво-си в хастара на полата.. Виждал съм какво ли не, признавам и аз съм правил опит да преписвам. Струва ми се, че всеки положителен опит за налагане на ред при нас, в България се сблъсква с неразбирането, а понякога дори и със съзнателна съпротива от страна на обществото.
Забраната за преписване и административните наказания са напълно задължителни ако искаме да има млади хора, които да могат да мислят и да се изразяват. Не знам дали на друго място по света има шега, че да препишеш от една книга е плагиатство, да препишеш от две компилация, а от повече, авторство?!? Знам от приятели, които са учили в Северна Европа и САЩ, че дори и най-елементарното есе се оценява най-вече за оригиналност на мнението и умение за интерпретация на източник. При нас винаги се е получавало така, че се мотивира запомнянето на огромни количества готови чужди мисли – една от причините да не отида на нито един кандидатстудентски изпит по литература!!! Помня, че ми се наложи да зубря няколко седмици критика, която обяснява с мноооого дълги и сложни думи и словосъчетания какво е отношението на Ботев към майка, невеста и родина, за да се явя на матура и да получа диплома за средно образование.. Но спри сърце!
С риск да направя обобщение за всички българи, смятам че не обичаме да поемаме отговорност и затова поведение като министерското, да сложиш камери в училищата, за да санкционираш преписвачите, а през останалото време тези камери да помагат на ръководството да види кой е изпочупил чинове и прозорци, се възприема едва ли не като насилническо от страна на властите. Мнението ми е, че нашето съзнание с годините се е изродило в такива причудливи форми, че дори съществуват родители, които биха се скарали на учител или директор, ако им покаже как техния малък питомец изпива 2 литра бира, след което чупи най-демонстративно прозорците на третия етаж на училището щото “..е най-куул, копеле!”
Поведението на децата е мерило за културата на тях и родителите им, като това невинаги е приложимо, но до голяма степен е във взаимовръзка, особено когато става дума за училище и поведение в обществото – все пак двете неща са взаимно свързани, а и дето има една приказка – “първите седем години” са все пак в семейна среда.

Afera.bg

Столичното 7-мо РПУ разследва председателя на Студентския съвет към Софийския университет “Св. Климент Охридски” за злоупотреби в блок 8 на “Студентски град”. Проверката на блока от финансови ревизори, строителни и слаботокови експерти е установила, че отдаването под наем на помещенията се извършва без договори. Не се издават фактури и данъчни бонове.

Жалба за финансовите престъпления на председатя на Студентския съвет е изпратил лично ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Тя е депозирана в 7-мо РПУ през декември миналата година. Според изнесените от проф Иван Илчев данни, Светослав Станков и негови хора са събирали пари от студенти за настаняването им в блок 8. В сигнала до полицията са описани конкретни случаи на студенти, платили в брой на Станков и негови хора, за да получат стая в блока. В хода на разследването в полицейския участък са разпитани Станков и студентите. Станков е отрекъл уличаващите го данни, докато настанените в блока студенти в подробности са обяснили на кого са платили, за да бъдат настанени в общежитието. На 18 юли 2007 г. е сключен договор между СУ “Св. Климент Охридски“ и фирма „Циклоп строй сити“ за реконструкцията и доизграждането на блок 8 в „Студентски град“.

Договорът е подписан от бившия ректор на университета Боян Биолчев и от управителя на фирмата Иван Христов Христозов. Според договора, „Циклоп строй сити“ трябва да направи пълна външна изолация на сградата и пълно обзавеждане на блока, а всички търговски, административни, кухненски и спални помещения. Фирмата трябва да осигури интернет връзка, видео наблюдение и СОТ на общите части, изграждане на читални и места за отдих и развлечения, спортно-рехабилитационен център с преференциални цени за студенти и преподаватели. Срокът на договора е 5 г. от датата на въвеждане на общежитието в експлоатация. Софийският университет се задължава да даде на фирмата три етажа – 9,10 и 11, както и търговски помещения.

Висшето училище получава 10 процента от брутната печалба на дружеството, но не по-малко от 300 000 лв. Месечно, гласят още клаузите на договора.
Проверката на блока от финансови ревизори, строителни и слаботокови експерти е установила, че отдаването под наем на помещенията се извършва без договори. Не се издават фактури и данъчни бонове. По същият начин се отдават административните и търговски помещения. Това е и причината да не може да се установи каква точно е брутната печалба на дружеството, за да се установи дали правилно се отчислява сумата за СУ „Климент Охридски“, както е записано в договора. На заседан ие на ректорския съвет през 2008 г. са изнесени данни за случая с блок 8.

Предложено е да бъде прекратен договорът с фирмата, както и да се вземат
административни мерки срещу председателя на Студентския съвет Светослав Станков и представителя на студентите в управителния съвет на поделение “Стопанско битово осигуряване” Иван Николаев. Проверката е констатирала, че двамата студенти са извършили документни престъпления по повод искането ми за настаняване за живеене с студентски общежития. Светослав Станков е подписал декларация с невярно съдържание относно успеха си, което е престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс , а Иван Николаев съзнателно е ползвал неистинско факултетско уверение с фалшив подпис и печат. Станков е настанявал в помещенията и е издавал „бележки“ за получените в действителност безотчетни суми. В сигнал до 7-мо РПУ са приложени 28

писмени сведения за лица имащи отношения към настаняването им в блок 8 и
свидетелстващи за злоупотреби от дружеството с прякото участие на председателя на Студентски съвет Светослав Станков. При проверка на 12 октомври 2008 г. с констатирани липси на 40 матрака, 35 стола, 2 бюра и 2 ракли. Самият Станков потвърди, че действително е бил разпитван в полицията по случая. Нищо от изнесеното обаче не се доказало. Станков определи полицейското разследване като акция на хора от университета, които искали да го злепоставят заради позициите му в Студентския съвет на Софийския университет.

Ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски”
Проф. дин Иван Илчев”