1984 » Музика

Лъч в хоризонта от U2

Dobromir Dobrev — Sat, 28 Feb 2009 11:08:42 +0000

Няма как да не отбележа издаването на студийния албум на U2 – No Line On The Horizon.
Докато се спори дали трябва да бъде пускан по онлайн-радиа преди официалната му промоция на 3 март (хе-хе, какъв празник за България ), аз си пуснах новото парче – Get On Your Boots, което е закачено на страницата им до официалната премиера на албума – ето.
Обложката им, както винаги рути, това сиво, хоризонта и преливането на светлината като на зазоряване или здрач. Яко.

U2 New AlbumCover

Целият албум може да се дръпне от всеки западен и български торент сървър. Честит празник!

Левски по Вазов

Dobromir Dobrev — Thu, 19 Feb 2009 05:55:04 +0000

UK TOP 10 SELLING ALBUMS

Dobromir Dobrev — Tue, 20 Jan 2009 13:26:35 +0000

1. Queen, Greatest Hits (5,407,587)
2. The Beatles, Sgt Pepper (4,803,292)
3. Oasis, What’s The Story Morning Glory (4,304,504)
4. Dire Straits, Brothers In Arms (3,946,931)
5. Abba, Gold Greatest Hits (3,932,316)
6. Pink Floyd, The Dark Side of The Moon (3,759,958)
7. Queen, Greatest Hits II (3,631,321)
8. Michael Jackson, Thriller (3,570,250)
9. Michael Jackson, Bad (3,549,950)
10. Madonna, The Immaculate Collection (3,364,785)

Source: BBC (Official Charts Company for VH1)

Коментарите са излишни след подобна подредена група. Интересно е да се отбележи, че най-новите албуми са издадени до средата на 90-те (Oasis, 1995) .. Продажбите са голямо нещо!

She was hot…

Dobromir Dobrev — Sat, 08 Nov 2008 00:00:22 +0000

Бил Клинтън открива. Оказва се, че Ролинг Стоунс са най-прекрасния подарък за рождения му ден. Залата крещи, а сцената се затъмнява.
Мартин Скорсезе в апаратната получава списъка с песните, който чака от 6 месеца, за да снима концерта. Те вече са на сцената и забиват първия акорд.
Останалото е музика!

Shine a Light

Dobromir Dobrev — Thu, 30 Oct 2008 08:30:40 +0000

Някой веднъж каза, че Скорсезе е луд. Аз не знам дали има начин геният да не е странен и малко нещо различен.

7 ноември, зала 1 на НДК, откриване на Киномания 2008. Филмът Shine a Light. Дори и без Джон Ленън и Йоко си струва.
Следващият път и повече за дявола

Да тагнеш песента

Dobromir Dobrev — Thu, 23 Oct 2008 14:24:15 +0000

Откакто ползвам Winamp, вече не знам колко години, но имам чувството, че е отпреди касетофона… Винаги съм търсел програма, която да ми номерира, наименова, организира и изобщо всичките чекни, свързани с моите музикални файлове. Днес открих няколко неща:
- Програмата MP3tag – много лека, удобна за употреба, за по-малко от 1 минута индексира над 20 000 музикални файла;
- Броят на музикалните ми файлове драматично се е увеличил, което ме навежда на мисълта да ги запиша, след като ги тагна и си ги направя удобни за използване.
- Много е лесно да се работи с програми, които поддържат всички формати и запазват естеството на файла – досега винаги съм имал проблем, защото всеки плейър си прави собствени добавки към файловете.
Enjoy!

Depeche Mode в София… за втори път

Dobromir Dobrev — Mon, 06 Oct 2008 13:36:33 +0000

Днес около обяд Depeche Mode обявиха датите за турнето си 2009 г. София е вътре, стадион Васил Левски, билети от Тicketpro. Това е засега.
Вероятно ще издадат нов студиен албум около Нова година.
Кеф и размазване до дупка!

Update: Датата е 18 Май, 20 ч.
Update 2 (12.11.2008): Отне повече от месец на провайдъра на услугата с електронните билети, за да обработи и потвърди закупените от мен. Това само за статистиката, иначе сме там

the cosmos rocks

Dobromir Dobrev — Tue, 23 Sep 2008 14:27:24 +0000

Новият студиен албум на Queen с Пол Роджърс (the cosmos rocks) вече се продава на пазара и в България. Харесва ми, звучи мелодично, китарата доминира, като не е пропусната и динамика от страна на барабаните, както и личи композиторски натиск от страна на Роджър Тейлър, който обикновено композира сам и не се “пречка”, познавайки жарта, с която Фреди и Брайън се “борят” за всеки риф, всеки аранжимент, всяко соло…
Брайън Мей и екс-Фрий вокала работят от почти 30 години по отделни студийни проекти заедно и това личи в стила – той е мек, американски, леко мелодичен. Не бих казал “кънтри”-саунд, но със сигурност звук насочен към Щатите, където Роджърс е много известен дори и днес, а Queen имат стара битка и поне по веднъж на десетилетие (средата на 70-те, 81-82, 91-92) разбиват с продажби.
Допада ми, че не е търсен специален Queen-ефект, а звука понякога е напълно друг. Има разбира се цели рифове от времето на Фреди и Брайън (като двигател на бандата преди 1991 г.).
Ето какво казва Брайън по темата: „Събирахме се всеки ден и свирехме и се появяваха различни идеи, между нас имаше невероятна химия. Музиката е добра и цялостно завършена. Имаше доста китарни оркестрации и използвахме някои от старите ни запазени марки, но в основата на музиката сме ние тримата. Хора, които истински и искрено се забавляват от свиренето заедно в студиото – това не се случва често в наше време. Дали все още продължават да ги наричат „албуми”? Дори не знам дали е така. Но ние наистина вярваме, че това е Албум в стария смисъл на тази дума – нещо, което си пускаш и поемаш с него на пътешествие…темите и настроенията са разнообразни. В същото време е предизвикателство към слушателя да отдели един час от деня си, за да бъде въвлечен в него, да направи различни асоциации и да преживее нещо съвсем ново”.
Струва си!!! Аз дори мисля да се пробвам за 29 октомври в Белград. Някой?

Транс-сибирска железница

Dobromir Dobrev — Thu, 18 Sep 2008 18:25:36 +0000

Днес случайно попаднах на една интересна банда – Trans-Siberian Orchestra. Техният албум – Beethoven’s Last Night дава интересен поглед върху този вид музика, изсвирена по малко нестандартен начин. Сливането на теми от Бетовен и малко Моцарт дава интересен ефект… Не знам дали е търсен, но на мен ми допада.
Не само хронологично Моцарт е преди Бетовен, а и в много музикални отношения и това личи най-вече в музикалното влияние на първия над втория. Ако те двамата са гении, то геният на Бетовен е Моцарт. Дали е зъл знаят само те.
Приятно слушане!

Since I’ve Been Loving You

Dobromir Dobrev — Tue, 16 Sep 2008 08:17:55 +0000

Има един много красив момент в началото на тази песен. Педалът на касата на Джон Бонам е така настроен и е толкова тихо, че се чува скърцането при всяко местене. Три или четири пъти проскърцва и сякаш това е част от посланието на блуса, толкова много ми се плаче, че чак душата ми скърца за теб… а и тази китара, която реже въздуха…
Това е първият албум на Led Zeppelin (“III”, 1970), където вокала и китарата разполагат с отделни канали за запис и вече не се налага да се свири/пее по отделно, за да се получава музикалния ефект, който целят. Представете си как са го правели дотогава – ако вокала и китарата се смесят звука се изкривява нечовешки (като в онова парче на The Beatles, Revolution). Баси якото!
То било приятно да се пише за музика