Вече почти един месец съм свободен от ангажимента да посещавам офис, да се представям като “работещ за…”, да ходя по срещи, на които ме изпращат моите ръководители.
От 14 март съм самостоятелен електрон, който има възможност да взима решения какво ще работи, кога и с кого. Всички тези неща си имат както плюсове, така и минуси.
Ставам малко преди 9 ч., пия спокойно кафе, всъщност ставам когато ми се става, защото когато човек не е под непрекъснато напрежение организма му намира вътрешните сили да се зареди и не е проблем да спиш по 6 часа и да си свеж всеки ден.
От друга страна работата вкъщи е нещо много коварно, тъй като човек се самоорганизира и има голям риск да се разсее, успокои и да си дава повече почивка, отколкото може да си позволи. Аз наваксвам всичко това с юркане от страна на хората, с които работя
.
Междувременно се разкъсвам и от още нещо – много мои познати и приятели, които работят сами или са работили като самонаети постепенно се преориентират и се връщат към работата за работодател, за компания, където някой друг организира бизнеса, поръчките, проектите, продажбите, а ти получаваш задания, срокове и изисквания…, както и фиш в края на месеца. Това ме притесни, тъй като аз направих обратната стъпка – от фирмата навън, самоосигуряване, собствена фирма, собствен офис и всичко да се самоорганизира…
Ако познавате бизнес ангели, инвеститори или някой който иска да обучава служителите си как да пишат и изпълняват евро-проекти дайте ги насам.
-
Archives
- July 2010
- April 2010
- March 2010
- January 2010
- December 2009
- November 2009
- October 2009
- September 2009
- August 2009
- May 2009
- April 2009
- March 2009
- February 2009
- January 2009
- December 2008
- November 2008
- October 2008
- September 2008
- August 2008
- July 2008
- June 2008
- May 2008
- April 2008
- March 2008
- February 2008
- January 2008
- December 2007
- November 2007
- October 2007
- September 2007
- August 2007
- July 2007
-
Meta