Случайно видях, че през м. Юли 2008 г. съм се вълнувал от проблемите с полицейщината, показните акции и уникалността на явлението ДАНС.
Очевидно не сме преодолели сюрреализма на ситуацията. Имам неприятното усещане, че две бандитски групи – едната на власт, а другата в опозиция си играят на Чикаго през 20-те на XX в. Ако ние не сме достатъчно израстнало общество за нови художествени форми като сюрреализъм, ние всъщност живеем в някакъв абсурд, който наричаме реалност.
В същото време, защото знаем как се работи “по български” информация тече отвсякъде, вкл. и от тайните служби, а медиите са полудели.