В момента се занимавам с проблемите при употребата на различни интелектуални трудове (общо наречени ресурси). Оказа се, че в България законите позволяват употребата на всичко, което си има автор и възпроизвеждането му онлайн, когато е за образователни и научни цели, но тъй като у нас законите само ги има, а не се прилагат, то всъщност се оказва, че с колкото и дигитални ресурси да разполагаш, ако “собственикът” (не автор, а някой който ги е прибрал в библиотека или архив, пак по силата на този закон) не ти позволи, а обикновено той ти иска такива суми за единица, е икономически по-изгодно да наемеш автори, да напишат нови произведения 
Ето и още нещо интересно по случая. Опитът на музикалната индустрия говори!